Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Channel Catalog


older | 1 | (Page 2) | 3 | newer

    0 0

    Автор: 
    Цвета Калейнска

     За да са в крак с всеки тренд, бизнесите се опитват да си набавят бърз достъп до готова база данни на потребители и групи със сходни интeреси. Те се стараят да имат и нужното ниво на разбиране на аудиторията, защото ако не разбират публиката си, тогава и усилията им биха били неуспешни. За да съберат тази информация, маркетолози, като мен, използват различни мониторингови технологии, като например сървъри за слушане на разговорите между онлайн потребители. А колко добри са тези законни “подслушващи” мониторингови програми, зависи от това колко често постваме ти и аз във Фейсбук, Туитър и т.н. Разговорите, които се водят в интернет, генерират голям обем неструктурирана информация, която има огромно значение при планирането на рекламните стратегии на компаниите. Именно поради този факт, социалното слушане нашумя сред бизнеса и създаде нова мултимилярдна индустрия.

    http://nauka.bg/sites/default/files/field/image/Social-Listening-574x270.jpg

    Какво представлява “слушането” в социалната мрежа и как се осъществява?
    Социалното слушане”, още познато като мониторинг на социалната мрежа, е процес на идентифициране и оценка на какво споделя аудиторията за компания, индивид, продукт или марка в интернет.

    За да стартира слушането, бизнесът определя специфични ключови думи и фрази, за които ще следи в разговорите потребителите на социалните мрежи. Списъкът трябва да включва максимално конкретни термини, които да позволят да се идентифицира търсената информация сред големия поток от данни. Няма универсален списък с ключови думи, а именно качеството на подбора им е в основата на ефективното слушане.

    След подбора на термини, бизнесът трябва да определи и ключови личности, които имат влияние върху имиджа на марката, чрез достъпа си до широка публика, сред която и много ваши фенове или потребители. Например, ако някой известен и влиятелен човек или издание напише коментар за вашата марка, повече хора, ще чуят за вас и съответно може да спечелите интереса и подкрепата на нови клиенти. Т.е. внимателно трябва да се анализира, къде може да се очаква да се чуе за вас в социалните мрежи и да насочите своето внимание в тази посока.

    Останалите стъпки около стартиране на слушането варират между индустриите и нуждите на различните компании, но главното, което сплотява всички е, че социалното слушане дава на всички нов подход в маркетинга и себеизрастването на компаниите.

    След като сме преминали през тaзи стъпка, можем да реализираме и самото слушане. То се осъществява чрез софтуерни продукти, в които предварително сме програмирали своите критерии, идентифицирани в подготовката, т.е. ключовите думи, за които ще следим и влиятелните личности, които ще наблюдаваме. В процеса на самото слушане, програмата, която използваме, следи всичко публикувано в избраната от нас социална мрежа, като отделя, съобщенията, които съдържат  някои от посочените ключови думи. Приоритетно тя ни информира за написаното от избраните влиятелни личности. Цялата информация достига до нас под формата на списък с всички избрани коментари и информация за потребителите, които са ги публикували. По същество, мониториращите софтуери преобразуват чрез специфични ключови думи неструктурираната информация, така че събраните данни от определен монитор да могат да бъде разчетени и обобщени.

    Защо слушат марките?

    Има различни начини, по които може да се използва “слушането”. Към момента, основната му задача е вникване в трендовете, които съществуват, с цел подобряване на имиджа и на позиционирането на марката. Но то може да се използва и за решаването на други управленски проблеми, като например:

          за да разберат какви проблеми или дефекти имат техните продукти - Например, ако вашият бизнес има належащи специфични проблеми, вие може да приложите “социално слушане” и да разберете какво точно се харесва или не се харесва от вашите клиенти. Тогава социалното слушане ви дава възможност да поправите проблемът или да намерите нужните ресурси, за да разрешите главоблъсканицата.

          за да получат нови идеи как да подобрят продуктите си от клиентите, които говорят за марката им - Коментарите в социалните мрежи дават конкретни идеи за какво се харесва или не от клиентите, т.е. кои елементи следва да бъдат запазени или променени.

          за да използват безплатно онлайн фокус групи в реално време.

    Всеки от отделите на големите компании има и допълнителни причини да слуша разговорите на потребители онлайн. Ето и някои от тези причини:

    - Отдел “Поддръжка и обслужване на клиенти”:

            слушането онлайн позволява да се създаде лесно база данни с въпроси, информация и отговори, които бъдещите потребители могат да открият онлайн;

            може да се идентифицират и разрешат проблеми;

            възможно е отдел обслужване на клиенти да се прехвърли напълно онлайн, като това намалява разходите за офис на бизнес собствениците.

    - Отдел “Маркетинг и връзки с обществеността”:

         разговори за вашата марка, индустрията в която сте, продукти “наживо”, в реално време;

         показва вашата конкуренция какво прави и къде вие може да взаимствате идеи от тях;

         Онлайн слушането може да помогне с проблемни продукти и тяхното позициониране;

         Подчертава успеха на продукт.

         Набавя нови идеи от клиенти как може да подобрите продукта си. Това е прекрасна възможност не само да набавите повече информация какво може да подобрите, но нека и не забравяме, че то е и безплатно и легално, тъй като социалните профили на вашите клиенти са публични. 

     - Отдел “Продажби”:

         Онлайн слушането дава възможност да се открият разговори и достъп до потребители, които биха направили покупка. Това дава невероятен шанс на бизнеса да се намеси в разговори като “Може ли някой да препоръча”, “Търся да закупя..” и т.н..

         Безплатно може да се проследят конкуренти на дадена компания.

         Онлайн слушането е доказан метод за покачване на продажбите.

    - Отдел “Човешки ресурси”:

            Открийте къде може да намерите подходящи квалифицирани кадри;

            Намерете влиятелни личности за реклама на вашата марка;

            “слушайте” за проблеми, които вашите служители имат или какво според тях би помогнало да бъдат те по-щастливи на работното място.

    За автора:

    Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc.в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 г. се премества в САЩ, за да получи висше образование. През 2012 г. Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 г. е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165-сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделът е посветил на обучаването на жени лидери и стимулирането образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

    Библиография:

    http://searchcrm.techtarget.com/definition/Social-media-monitoring

    http://searchenginewatch.com/article/2274254/Why-Social-Media-Listening-is-Important-for-Brands

    http://blog.hootsuite.com/use-hootsuite-social-listening/

    http://www.cmbinfo.com/social-media-strategies/


    0 0

    Автор: 
    Николай К. Витанов Институт по механика на БАН

    Политология за учени от естествените науки

    Част I. От политическото съзнание до държавната намеса

    Държавата това, държавата онова, а тя - не ще.
    Насред масивната стачка на пилотите от Луфтханза успях да се прибера в София като по някакво чудо и двата ми полета не бяха отменени. С благодарност към висшите сили започнах престоя си в Родината и разбира се, отгоре ми веднага се изсипа всичката благодат на проблемите на живота по нашите краища. Но за човек, занимаващ се и с математическо моделиране на социални системи, това наистина е благодат, тай като животът ме кара да моделирам ситуации, за чието съществуване западняците изобщо не се и досещат.
    Та насред творческата лаборатория на българския живот полека и отново изникна въпросът за българската държава и за това, какво прави тя за българската наука и иновации.  Колегите го обсъждат непрекъснато докато аз си мисля как ще им обяснявам, че и тази година няма да има повишение на заплатите (нали съм заместник-директор).  Та говорят ми те: държавата трябва да прави това, държавата трябва да прави онова. И да финансира науката, иновациите и технологиите, научните организации и учените. И си мислят, че като кажат на заместник-директора, държавата ще прище.  Ама държавата не ще. Защо ли не ще?  - е хубав въпрос. Да се отговори на него обаче не е толкова просто. Защото ни трябва специфично знание, което не е много присъщо за учените от естествените науки.  Трябват ни знания за политическата власт, за това, как се изразяват политически интереси и как функционира и се развива политическия живот в държавата и обществото. Накратко казано, трябва ни знание по политология. Но по истинска политология, а не от тази, която проституира за пари със силните на деня.

    Фигура 1. Волтер е кратък и ясен. Затова нека започнем с негов цитат.

                Аха-а, ще кажете, сега г-н Витанов ще почне да ни разказва за властта – фиг. 1, за структурата и механизмите на функциониране на политическата система и за взаимодействието на тази система с по-голямата обществена система, част от което са и учените.  Така, така, точно за това ще става дума по-долу в текста.  Разбира се, всичко е със задна мисъл и тя е учените от естествените науки да получат един минимум знания, които да им позволят по-ефективно да си защитават интересите.  А и да осъзнаят, че драмата, в която живеят, май е един цирк на глупостта и некадърността. И още нещо да осъзнаят от ситуацията – фиг. 2

    Фигура 2.  Човекът го е казал доста отдавна. Но голяма част от учените от естествените науки и днес са апатични.

    Която ситуация може да се промени чрез меритокрация и технокрация.  И след като написах интригуващите думички, хайде полека (и към края на статията) да видим какво означават те.

    Политиката


    Фигура 2.  Да цитираме един голям авторитет.
    Ами нека да почнем отначало, ще кажете и ще зададете въпроса – какво е политика? Фигура 2 е поставена, за да предпази читателя от илюзията, че истинската политика е нещо твърде просто или несъществено.  Истинската политика е нещо доста важно, тъй като е свързана с осъществяване интересите на групи от хора. И по-точно, политиката е област на взаимоотношения между социални общности по осъществяване на съвместни интереси с помощта на разнообразни средства, основното от които е политическата власт.  Политиката има такива елементи – политически идеи, политически концепции, политическо съзнание, властови институции, политически организации.

    Интереса клати феса.


    Фигура 3.  Нещо за разсънване.

    Анонимният народен мислител, дето е казал това за интера и феса,  може и да не е бил нежно изразяващ се, но пък е бил точен.  Знаят ли си учените от естествените науки интереса? – да допуснем, че го знаят. А могат ли да се коалират с други обществени групи, за да си прокарат интересите? Тука е малко  проблематично, защото доста учени мислят, че не трябва да се занимават с това, пък някой ще се сети за тях и ще  им осъществи интересите. Невольо, невольо – викат и досега много от учените в гората. Да се надяваме, че след тази статия нещо ще се промени – в стил, помогни си сам, че да ти помогне и … но хайде да не споменаваме името Му ей така, без особена причина.  А дали си преведохте каквото пише на фиг. 3 ?

    Защо политиката е важна
    Политиката е важна, защото точно чрез нея става разпределението и преразпределението на ресурсите и благата, статуса и привилегиите. Та чрез политиката и с помощта на  инструмента, наречен политическа власт става тая работа.

    За структурата на политиката
    Съществуват различни подходи при обяснението на политиката и политическите процеси. Аз използвам комбинация от икономически и рационално – критичен подход. Иначе казано, за мене политиката е следствие от влиянието на икономически отношения и начина на производство.  Дотук беше икономическият подход. Политическите процеси са сложни. Веднъж възникнали те имат вътрешна динамика на елементите на политическата структура. Иначе казано – влияят се силно от икономиката, но си живеят и собствен живот. Това пък е рационално-критическият подход.
    Структурата на политиката има 4 елемента – политическо съзнание и политическа култура; политически институти и норми, чрез които се реализират политическите възгледи, цели и интереси и се осъществява политическата власт; организирана дейност на обществените групи и техните представители по управление на  обществения живот в интерес на тези групи или пък в интерес на цялото общество; отношения на социалните групи свързани с политическата власт и нейното завоюване, удържане и използване.  Почна ли да ви доскучава? Веднага взимам мерки и показвам фиг. 4 за разтуха.

    Фигура 4. Акълът и красотата управляват Родината.  Ама нали виждате, за коя част от акъла и за коя част от красотата става дума?

    Знанието е сила. Сила за ориентация в политиката.
    И тъй, за какво трябва да имаме достатъчно знание за да се ориентираме в политиката?    Ами трябва да знаем достатъчно за политическата система, политическата власт, политическото поведение, политическата дейност, политическият живот, политическия режим, политическото съзнание, политическата култура, политическите интереси и политическите ценности. Олеле, ще кажете, много ни се събра наведнъж. Хайде сега г-н Витанов, вземи и го подреди това всичкото и ни го обясни разбрано.  Добре, да започваме полека.

    Политически ценности  и политически интереси.
    Започваме от елементите на социалната структура – хората. Та хората  имат политически ценности -  това са норми и стереотипи, които им позволяват да анализират политическата ситуация и да се ориентират в нея. Аха, ще кажете – а я ни го повтори сега г-н Витанов това в стил – дяволът чете Евангелието? Ами ето -  в главите на хората се набиват норми и стереотипи, с които този, дето им ги набива, се мъчи да ги ориентира в политическата ситуация, тъй, както му отърва. Ама чакай бе, г-н Витанов, туй не беше ли свързано политическа власт? Е стига сте бързали де!  И дотам ще стигнем.
    Освен политически ценности хората имат и политически интереси – тоест съвкупност от осъзнати потребности, които ги подбуждат към определен вид политическа дейност

    Фигура 5. Към теорията за основата на политическия интерес. Пари, жени и власт, казват някои....

    Значи, ще кажете – осъзнава човек потребността от пари (фиг. 5) и ето го един политически интерес, които го подбужда да се включи в една политическа дейност, пък после да смени партията с друга партия и след това втората с трета, а третата партия с четвърта. А защо не и с пета, шеста и седма.  То потребността си е същата, съдържанието на политическия интерес не се променя, само дето формата се мени.  Нали тъй беше по Хегел? Хегел ли?-ще попитате – кой пък беше тоя.  Ами Хегел е оня, от които се е учил брадатият икономист, дето написал дебелата книга, в която пишело – всекиму според труда.  Видяхте ли сега, как предното изречение почна с идеализъм и завърши с диалектически материализъм. Само не ме питайте какво е диалектически материализъм.  Не бива да ви уча на Тъмната страна на Силата.

    Политически съзнание и политическа култура
    И тъй – ето ги хората с политическите ценности и политическите интереси. Какво трябва да има още?  Ами има още политическо съзнание и политическа култура. Политическото съзнание е осмисляне на обществото от гледна точка на неговата политическа организация и от гледна точка на интересите на държавата, политическите елити, господстващите слоеве на населението и т.н.  Значи хваща се човека и осъзнава политическата организация и интересите на обществените групи и организации. Един осъзнава, на друг му казват какво да осъзнава, то процесът е сложен, но накрая у всеки човек се появява някаква форма на политическо съзнание. 

    Фиг. 6 Политическата култура.

    Например изречението – интереса клати феса е израз и на политически ценности и на политически интереси, на политическо съзнание, че и на политическа култура. Това последното още не съм го казал какво е и ето го сега – политическата култура е нещото, което осъществява възпроизводството на политичиския живот на обществото.Политическата култура е съвкупност от елементите политическо съзнание, политическо поведение,  както и съзнанието за формирането и функционирането на държавните институции – и още – фиг. 6.  Та ако искате да промените нещо в клетата ни татковина, то трябва да попромените и политическата култура на  народа. А тези, които искат политическият живот да се тече по старому ще ви пречат. Туй е то голямата мъдрост.

    Политически живот

    Фигура 7.  Политически живот – кой ли от тези го е най-страх от Вожда? А забелязвате ли усмихващият се хитрец зад гърба на вожда?  Не ви ли прилича на някого?  Ама каква усмивка, а? Сякаш казва – ей сега ще ме тикне в затвора, ако не е доволен. Е – следва да му се признае – оживя и кариера направи. И хич не беше най-лошият управник на съответната страна.

    Добре, ще кажете. Хайде стига за отделния човек. Кажи сега малко за групите от хора.  Ами групите от хора се състоят от хора и всеки си има политически ценности и политически интереси, политическо съзнание и политическа култура. И гледаш – абе все групи от хора – тези чехи, онези руснаци, третите германци, четвъртите българи – пък ситуацията все различна. Ами различна е – къде ще сравняваме политическите ценности на българина и германеца или политическите интереси на българина и чеха, политическото съзнание на българина и англичанина или политическата култура на българина и швейцареца.  Но няма страшно – ако постоим достатъчно дълго в Европейския съюз, тез индивидуални политически характеристики на българина ще се посближат с тези на западноевропейците и ще се отдалечат от тези на ориенталците.  А сега – напред към политическите характеристики на колектива (групата) от хора.
    И най-напред  политически живот какво е? – ще попитате. Политическият живот е съвкупността от политическите процеси и политическите дейности в обществото.  Дотук нали е ясно – набивате подходящи политически ценности и политически интереси в хорските глави.  И  същевременно постоянно дебнете да не би някой да промени  политическото съзнание и политическата култура на тези хора. И политическият живот си тече тъй, както искате. 
    И защо тоя зор? – ще попитате. Ами полека, полека се доближаваме да политическата власт. Но за да стигнем там, трябва да минем  през политическата дейност, политическото поведение, да видим що е това политически режим и политическа система и хоп – стигаме и до политическата власт.

    Политически режим и политическа дейност.
    И тъй, да почнем с политическия режим – това е съвкупността от способи и средства за осъществяване на властта в държавата заедно със специфичните политически отношения, политическа идеология и политическа култура. То разнообразие на политически режими – дал Господ.  Дали пък да не дам пример. Например хващаме политически лидер, дето не разбира много от политическа идеология, казваме му, че най-хубавата политическа идеология на света е неолиберализмът, плясваме му финансов министър, дето сънува и бълнува Хайек, обясняваме, че добро политическо поведение е да пълни телевизионните  емисии със себе си, а отношението му към държавните институции следва да бъде – държавата – това съм аз, а другите са мързеливци.  След тая страхотна политическа култура, слагаме и съответни политически отношения на пренебрежение на политическите противници и третиране на народа като … Я да спра тук, пък вие си продължете примера и си дайте и други примери. Както виждате, конструкцията на политически режим не е кой знае какво. Конструкцията на балансиран политически режим – дето балансира интересите на народа и на елита  - и то не е трудно, стига елита да иска и да може. Тук разни завзеци използват понятието политическа потентност. Демек ако елита е политически импотентен – уиде коньо у ряката, както се казва по едни нашенски краища.  
    И сега – напред към политическата дейност.  Това е активност насочена към изменение или поддържане на съществуващите политически отношения. Имаме обект и субект на политическата дейност, че и непосредствени действия.  Ето ви и пример -  хващате значи една група  викащи и биещи тъпани хора, пускате ги да окупират университет с искания за оставка на правителството  и да блокират кръстовища. И вече си имаме обект, субект и действие. И юнаци, дето ни обясняват, че това не било политическа дейност (демек за никакво изменение на съществуващите политически отношения не става дума, а само за сваляне на правителството). Е какво да правите тук – вЕрвате и викате – харе Кришна! Харе, харе! А Кришна снима с камерата, щото доказателства за хонорара трябват.  Отвлякох се, защото тъщата  тъкмо гледа „Цветовете на любовта” – индийски филм по БиТиВи-лейди и някак си покрай музиката, която трябва да слуша, човек се отнася на индийски теми, свързани и с религия. Само това с камерата откъде ми дойде, не разбрах много. Може да е от козунака и яйцата, а може и да е от салатата и течностите, които човек трябва да поема, за да я понесе (салатата де).  Но както и да е.
    И тъй – стигнахме до политическото поведение – което си е формата на защита на собствените политически интереси и формата на участие в осъществяването на политическата власт. Тъй – ами ако не участваме? – на туй му се вика политическо бездействие, които е единия вид политическо поведение. Те ни викат на избори, ний ходим за гъби. И си мислим, че правим нещо.  Другият вид политическо поведение ще да е политическото действие. То бива пряко и непряко, явно и неявно, индивидуално и колективно и там каквото още се сетите.

    Политическа система и политическа власт
    Следва политическата система – това пък е съвкупността от лица, участващи в политическия процес, институционалните структури на държавата и обществото и взаимодействието между тях, ама не какво да е взаимодействие, а това, дето е насочено към осъществяване на политическата власт, управлението и регулирането на обществено-политическите процеси.Я да видим сега – някой като ви каже, че иска да сменя политическата система, вий ваша милост, трябва да го питате, какво точно иска той да сменя – хората ли, институционални структура на държавата и обществото ли или пък вида на онуй взаимодействие горе да променя.  Имаше един виц, че Ганьо бил най-голям разбирач на футбол и на политика и най му било лесно да смени треньора на националния отбор па футбол и политическата система. Хе,хе,хе. Ни от футбол разбира Ганьо, ни от политическа система -   то ако разбираше, бразилците щяха да са наврени в миши дупки, а англичаните щяха всичките да учат параламентаризъм и политически науки в София.
    И още малко пример – огледайте се що за лица участват в политическия процес и ако не ви харесват се запитайте – дали пък такива като вас не ги зареждат с енергия да участват в политическия процес.  И още  гледайте – ефективни ли са институционалните структури на държавата и обществото и взаимодействието между тях води ли до нещо полезно или е на принципа – ден да мине, друг да дойде, а заплатата – вървиииии. Тез еретични мисли ги четете само в случай, че ви се струва, че политическата система на Татковината нещо скрибуца.  Ако смятате, че не скрибуца, прескачайте тоз параграф и давайте нататък без да се питате защо ли ви го написах това в края на параграфа, а не в началото.

     

    Фигура 8. Политическата власт.

    И ето ни на финала – вече можем да си поговорим и за политическата власт! Политическата власт е доста високо в йерархията на властта – фиг. 8, ама не е най-високо. Парица йе царица – да не вземете да го забравите това. Затуй целта на доста политици е да се опаричат. От таз гледна точка политическата власт е изгоден и сигурен бизнес – рискът от загуби и фалит е малък – трябва да се чака само „наште” да дойдат на власт. И всичко туй е облечено в една хубава теория с възвишени слова – чак свят да ти се завие. Ама нейсе, ние караме нататък.
    Та политическата власт е съвкупност от механизми и средства за въздействие на политическите субекти върху поведението на индивидите и социалните групи с цел управление, съгласуване и подчиняване на интересите на членовете на обществото на единна политическа воля. И-хааа! Туй ни трябва – ще каже нашего брата ученият от естествените науки.  Да де, ама ако единната  политическата воля е да се крадат парите за наука и да потъват в джобовете на „честни частници“ и няма механизми и средства да се въздейства върху поведението на индивиди и социални групи да се предотврати това – какво правим тогава? Излизаме да протестираме.  И си представете чудната фантастична сцена, когато ви  се явява финансово гуру, показва постна пица, казва, че няма пари и после ходи да целува Джиджи, Биджи или каквото там намери.  И искате да го изхвърлите тоя, а не можете. Ама защо ли не можете – защото нямате политическа власт.  Затуй четете серията от статиите, които ще напиша на тая тема, правете си изводи и вместо да ходите за гъби и да се ловите на глупости, как те учените за едната чест работели, вземете та се посдобийте с политическа власт, та да си можете да си прокарвате интересите, драги учени от естествените науки.  Тогава аз с удоволствие ще ходя за гъби вместо вас. То „габърлъка” е краста като лова – само дето не убиваш животни.

    Важно, важно! Политически субекти и политически обекти.


    Фигура 9. От този може да излезе политически субект. А може и да не излезе.

    Вие драги учени от естествените науки може да станете политически субекти. Ама как така? – ще кажете. Ето как – политическите субекти са тези участници в политическия живот, които са способни да формулират и реализират собствени цели.  Забелязахте ли думичката способни? Значи ако не сте способни (и защото не искате) да формулирате и реализирате политически цели, то вие не сте политически субекти. А като не сте политически субекти не участвате и в политическата власт. Други участват там и други решават например, че на България наука не и трябва. Говорите им вие на тия, че така превръщат Родината в бантустан, а те си гепят ли гепят парите за наука. Та, моят съвет е: трябва да станете и политически субекти, драги учени от естествените науки. Иначе няма да стане работата.
    Ама само хората ли могат да бъдат политически субекти, г-н Витанов? – ще вземете да  попитате. Не - и групите от хора, като социални слоеве и класи, професионални групи, етноси и политически институции – и те могат да са политически субекти. С други думи всичко, което е способно да формулира и реализира политически цели може да е политически субект.
    Значи, ще кажете, ти г-н Витанов не ни броиш нас за политически субекти. Ами какви субекти сме ний тогава? И ето ви го отговора – вие, драги учени от естествените науки сте субекти социални, досущ като другите индивиди, социални групи и социални слоеве.  Има и други видове субекти като институционални субекти например – това са държавата, партиите или политическите движения. Може да има и функционални субекти – това са институции, които  изпълняват неполитически задачи.
    И сега ще попитате – ами как да се ъпгрейднем от социални към политически субекти?  Нали знаете оная песен – три неща, три важни неща  за ъпгрейдването ти ни кажи. Първо ни кажи на глас, че ни трябва политическо съзнание -  тоест да осъзнаем интересите на обществото като цяло и политическо самосъзнание – да видим, къде е нашето място и роля в системата на политическите отношения.   Второ, ще кажете, нека разбера, че  ми трябва и самоорганизация– тоест да осъзная възможностите и последствията от политическите си действия.  И накрая, ще кажете, г-н Витанов, излъжи, че сме активни до уши. Тоест, третото нещо, което ви трябва, е активност– и вие и групата от учените от естествените науки да се организирате като действащи субекти и да имате реална  (а не фиктивна) дейност по защита на вашите интереси.
    Е, добре де – ще се усъмните - буташ ни ти г-н Витанов да ставаме политически субекти. И какво да правим, като станем политически субекти? Лесна работа, колеги, лесна работа – почвате да действате върху политическите обекти. А пък политическите обекти са тая част от политическата система и политическата реалност, върху която се прилагат действията на политическите субекти.Значи такива са политическите отношения, всички институции на политическата система,  че и социалните групи и личности, участващи в политическия процес.  Та нещо може да е хем политически обект, хем политически субект. И още, политическите обекти и политическите субекти са свързани.  Действията (а не псувните пред телевизора) на политическите субекти променят политическите обекти и политическите обекти канализират дейността на политическите субекти, като определят  алгоритмите за осъществяване на политическа дейност и методите и начините за политическо въздействие.  Та и да ходите за гъби и да не ходите, политическите обекти и субекти си действат върху вас, а политическият живот си върви. Затова действайте и вие върху тях.

    Държавата не ни слуша – ама защо?

    Държавата това, държавата онова. Седя и го слушам това по цял ден, а на другия ден трябва да го слушам и пак да седя. Добре, но какво е държавата, драги ми учени от естествените науки.   Нали знаете, че при нас, в естествените науки се работи с многомерни структури. Е, държавата е една такава многомерна структура.  Значи имаме обикновена територия на държавата. Имаме и социално-политическа територия на държавата.  Социалната територия е територията, в която протича обществената активност на съответното общество.  Политическата територия на държавата е свързана с действията на държавната власт. Имаме икономическа територия на държавата (свързана с взаимодействието на държавата и икономиката). Имаме  информационна територия на държавата, юридическа територия на държавата. И понеже аз се уморих да изреждам видовете територия на държавата, вие може да се сетите за още някоя територия, пък аз ще мина към обсъждане на други неща, свързани с държавата.
    Освен  многомерна пространствена структура държавата е и система.  Система от връзки и отношения. Връзки и отношения политически  и юридически, ама не какви да е, а такива, които регулират социално значимите видове поведения и дейности. И тези, дето говорят за свободата и правата, трябва да изредят социално незначимите дейности. Там държавата не трябва да се бърка.  Но като гледате какво ви изброяват, то това май са все дейности със социални последствия.  И почвате да се питате – какво всъщност правят тези радетели за „свободата и правата”.  И докъде трябва да се простират свободата и правата? И още нещо се замислете – не са ли социалните отношения у нас тъй регулирани, че учените са набутани в миша дупка?  Дали пък не трябва да се освободи туй прекрасно място, та други да го заемат.  Някой ще каже – млъкни бе Сатана! Стига си ни говорил за разликите между тукашните и доста по-западните места. Тука е тъй – булгаааар , булгааар! Засилил се да образова учените от естествените науки, на политология да ги учи. Ама-ха!

    Държавата като организирана група от хора, различна от обществото.  


    Фигура 10. Властта е едно, а истината – друго. Демек, ако намерите политик, дето да не ви лъже – пазете си го, туй е рядкост и ценност голяма.   

    Държавата  не е тъждествена на обществото, не си мислете на такова нещо.  Държавата, освен всичко друго е и организирана група от хора, която осъществява публичната власт и управлението на хората от името на обществото. Нали забелязахте – публичната власт. Значи има и още власт – непублична. Но  тоз въпрос сега няма да го обсъждаме.  И нали още забелязахте – държавата днес не е един човек (кралят слънце), а организирана група от хора. Та структурата на тази група и отношенията в нея са много важни. Това обаче е предмет на друг анализ. И още предмет на трети анализ е какво става когато организираната група стане организирана престъпна група.  Тежко на народеца в такава държава – ще кажете. А аз мълча и не казвам нищо.
    Тъй. И какво да прави държавата? Някои казват, че държавата трябва да защитава интересите на индивида и обществото.  Други казват, че държавата е оръдие за осъществяване на частни интереси, средство  за потискане на слабите от силните и на бедните от богатите.  Както се казва – фактори много, човек трябва да ги оценява добре. И преди да минем нататък, май в последните години народа има усещане, че българската държава е средство за осъществяване на частни интереси и за потискане и никак не се грижи за интересите на човека и обществото. Въпрос на политически режим, политическа система и политическа власт – ще кажете. Их, ама как бързо се изучихте! Браво! Ама я да добавя – пък и лееекичко е въпрос и на политическа идеология.  У-у-у-у-у, долу Витанов, пак ще ни говори за неолибералите и либертарианците. Няма, де, няма. Ама по-надолу ще се отвори дума и за това.
    И ето ни отново на въпроса –  и какво да прави държавата?   Та основните направления на дейността на държавата, които отразяват същността и социалното значение на държавното определение на обществото се наричат функции на държавата.  Една класификация на функциите на държавата е, че функциите биват вътрешни и външни.  Сега внимание. Първата вътрешна функция на държавата е икономическата, която например включва формирането на държавния бюджет  и контрол за изразходването му. Да-а-а. Като нямате влияние в държавата, то нямате влияние и върху формирането на бюджета и върху изразходването му. И говорите си вие, че науката е важна, но като нямате влияние, тези, дето формират групата, управляваща обществото (опростенчески казано – държавата, това са те)  хич и не ви и чуват и правят бюджета по друг начин. И държавата си затъва и те си се чудят защо.  
    Ама пак си вършат същите глупости, държавата още повече си затъва и те пак си се чудят защо. И гледат да ви пуснат по телевизиите поредния турски или индийски сериал и да вземат лиценз за поредното измислено на запад шоу защото политическото съзнание трябва да спи. В таз връзка се сещам нещо – кажи ми, кажи бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее. Не се сещам, къде го четох това, но за да бъдете чути, когато казвате истината, трябва да имате и влияние. Политическо влияние, а не влияние над салатата в чинията.
    Още по-голямо внимание сега. Друга функция на държавата е социалната.  Което освен социални помощи, включва  и отделяне на средства за здравеопазване, образование, наука и т.н.  Та не се заслушвайте по тези, дето ви кудкудечат, че проблемите на държавата са свързани със социалните й функции. Десетки пъти съм го казвал и писал, пиша го пак: колкото пъти идеите на икономиста Хайек са прилагани на практика, толкова пъти се е стигало до криза, катастрофи и провали. С други думи – некадърните неолиберални икономисти, а не социалните функции на държавата са проблем.  Ама те вече не били неолиберали, станали либертарианци.  Тоест скачаме от Хайек (оставете света на диващината на пазара) на Милтън Фридман (абе мъъъъъничко държава може пък и да е полезна).  Те както са се засили скоро ще стигнат до Кейнс (балансираната и съществена държавна намеса), а някои от тях може да не успеят да набият спирачките навреме и нали се сещате къде ще отидат. При оня с брадата, дето беше написал – един призрак броди из Европа... Но шматкането на българската неолибералия из полето на икономическите идеологии е отделна тема. Може и да напиша някога нещо  и за това, но сега имаме друга тема.
    Други вътрешни функции на държавата са охрана на обществения ред, финансов контрол, екологична функция и т.н. Като гледате функцията финансов контрол, как няма да реват някои с пълно гърло за намаляване на функциите на държавата! Нали се сещате едно време като падна социализма и държавата трябваше да се разграби (тоест на премине в ръцете на „честни“ и „ефективни“ частници) кое беше закрито най-напред. Как кое – Комитетът за държавен и народен контрол. То това си го пише във всеки хубав учебник, че така трябва да бъде. Не смеете да ме питате що за заглавие има този учебник, а!  Що ли пък си мисля, че и сами ще се сетите.
    А сега, ще се чудите да се смеете ли или да плачете – минаваме към основните външни функции на държавата. Първа функция – защита на държавните интереси на международната арена (ама че израз-а – международната арена. Но май си е вярно).  И какво става с българските интереси на международната арена? Тези, които  критикуваха предните, че се съгласявали с поклон към големия съветски брат, днес май не знаят друго освен „Yes, Sir, yeeees!” като поклонът е завъртян на 180 градуса спрямо вертикална ос в сравнение със стандартния поклон. Питате ме, какво е моето отношение към това ли? Ами аз не виня големите братя. Те си защитават своите интереси.  А за йесаджиите не намирам за нужно да хабя думи.
    Следваща външна функция на държавата е поддържане но отбранителната способност на страната на необходимото ниво.  Например утре ако руската армия дебаркира във Варна и тръгне към София, ние нямаме нищо насреща.  Ама НАТО щяло да ни пази. То НАТО докато се размърда, третата световна война може и да е свършила и хамбургерът в Макдоналдс да струва 3 рубли.  И тези, дето се кланят на запад с лице на изток, ще кажат – ама Витанов е лош човек. И ще се наведат още надолу да не гледат какво стана в Крим и пак ще завикат „Йееееес, сър, силна армия не ни трябва, йееееес!”.   Някои си мислят, че защитата на неолибералните задници е дело на чужди тела. Народът пък казва, че ако не можеш да удряш шамари, никой не те уважава. Толкоз по въпроса за отбраната.  За още външни функции като външна търговия и други може да се сетите и сами.  А ние да минем към много интересен въпрос – формите на управление.

                Защо пък да не опитаме с технокрация и меритокрация, а?
    Ама защо да го обсъждаме това, г-н Витанов, ще кажете. Че ний имаме демокрация, друго не ни трябва.  Тъй ли? Че при демокрацията народът се признава за източник на властта, пък у нас управляващите, като чуят за референдум, се изприщват.  При демокрацията гражданите са равноправни, а при нас някои са много по-равноправни от други.  При демокрацията се уважава мнението за мнозинството – у нас се разпореждат малцинства и се  работи на принципа – говори си, не ми пречиш! При демокрацията се съблюдават правата и свободите на човека, а у нас се съблюдават така, че хората ентусиазирано се самозапалват  по улиците от радост. Та в българската политическа тенджера май няма демокрация. А какво има? Аз си имам проста теза – има манджа с грозде. И сега ще ви разкажа за няколко други форми на управления. Пък вие си правете сметката.
    И тъй, почваме с  автокрацията – форма на  управление, основана на неограничено и безконтролно пълновластие на едно лице в държавата.  Я да не ме дразните, че напук ще подпиша – нали така ще каже някой автократ. А вие си бърборете, че живеете при демокрация.  Тъй, слагаме автокрация в тенджерата.  Сега ще видите, какво ще сготвим. Слагаме и плутокрация – форма на управление, при която управлява най-богатия слой на обществото, в тясна връзка с международния капитал. При това тука управлението става чрез марионетки – изпълнители. Бух – в българската тенджера с управленската манджа.
    А бива ли българска политическа манджа без  олигархия – олигархичното управление  се осъществява от олигархичен елит, които налага корпоративен характер на обществото (двеста триста семейства командват народа през държавата). Да го слагаме ли това в българската тенджера? Слагай Витанов, слагай, за къде без олигархия.
    И накрая да посолим малко с фасадна демокрация, да сложим един аристократ за аромат и ето ви една хубава композитна управленска система. И се чудите защо нещата не вървят. И аз се чудя, че вие се чудите.


    Фигура 11. Меритокрация.

                А какво беше това с меритокрацията и технокрацията, г-н Витанов? Ами при меритокрацията властта се осъществява от най-талантливите и квалифицирани специалисти. Казах специалисти, а не спортисти или артисти.  Със спортисти и артисти се управлява шоу, а не държава.  Ще кажете – ами ако на народа трябва де се показва шоу, докато системата тихичко си работи.  Е – тогава може.  Тогава меритокрацията е мръсна дума, а талантливите трябва да бъдат изгонени по чуждите държави. Я да спра тук, че някой ще вземе да се усъмни, че говоря за България. Не, драги учени, не, както добре знаем, вие, аз и бедният Хорацио, гнилите неща са все по Дания.  За Дания говоря.  


    Фигура 12. Можете ли да прочетете скритата дума?

    И сега, няколко думи за технокрацията – при която властта преминава от политиците и богаташите към научната и техническата интелигенция.  Анатема, анатемааааа-а! – махни се Сатана, анатемааааа! Всеки ден слушам подобни крясъци срещу мен по един или друг повод, та съм им свикнал. То това с българската политическа манджа и крясъците срещу мен – добре, но знанието и информацията са основни продукти в постиндустриалното общество, пък науката и технологията  са основни способи за тяхното приложение за общественото им потребление.   Но, туй няма значение – анатема, анатемаааааааааааа, бе! Долу, долу! А, чакай, туй круша лий? Дали пък ще може нашият герой да изяде една круша?  И дървената част на цяло дърво барабар с крушите ще изяде нашият герой, само и само технокрация и меритокрация да не допусне. А когато вече няма да има накъде да шикалкави,  ще тръгне да пробутва фалшиви технократи и меритократи.   Дали пък се сещате, за кой герой ви говоря? За оня, вечния, с мускалчетата по пришити вътрешни джобове по време на предишния му живот.

    За намесата на държавата в икономиката
    Последователите на Хайек ще ви дърдорят за това как държавата трябва да се маха, а пазарът да се остави да регулира всичко, тъй като икономиката била сложна, а хората – прости и не могат да се оправят с нея.  Затуй по време на криза например – никаква държавна намеса. То  повечето фирми и хора ще измрат, ама карай да върви, какво ни  пука на нас за народа.  Чудя се как хората се ловят на тези похвати от дивашките години на капитализма, довели до класовата борба (и до Маркс).  Та като се прехласвате много по Хайек, чакайте на вратата на вашето общество да почука Маркс.  А като не искате огромна държавна намеса ви остава две възможности – малка държавна намеса (Милтън Фридман) и умерена държавна намеса (Джон Мейнард Кейнс и неокейнсианците).  Милтън Фридмановите идеи изгърмяха мощно през 2008 г. и това, което спаси (пак)  капитализма беше (каква изненада) държавната намесата в стил Кейнс. Ако питате мен, държавната намеса не бива да гарантира, че памперсите на банкерите ще бъдат непрекъснато сменяни, а от  тези среди следва да се изметат некадърниците, които май могат да пълнят само памперси и да прибират бонуси.
    Та, умерена държавна намеса значи.  И сега чуйте добре неокейнсианеца Витанов. Първо  намесата трябва да е такава, че политиката да не доминира над икономиката за да няма обществени кризи.  Държавата е изразител на обществения интерес и с политически средства може да  подпомага осъществяването на една от основните функции на икономиката – да удовлетворява потребности на хората – да са нахранени, напоени, облечени и т.н.  
    Държавата може да се намесва в икономиката и по друг начин.  Държавната власт може да поддържа социалния мир и да държи престъпността под контрол и да поддържа гражданско съгласие.  Това са условия за стабилно функциониране на икономиката.  Обаче тая работа не става, като  държавата се точи на входа и на изхода, като се пищи, че държавата трябва да се маха, а всички печеливши бизнеси трябва да са в частни ръце.  Държавата трябва да има ресурси, а приказките, че държавният капитализъм е по-лош от частния са приказки за балами.  Ако не вярвате, гледайте милионите фалити на частни бизнеси у нас и си представяйте, че тези бизнеси са добре управлявани. Те са доообрре управлявани, доообре управляяявяни, а вие не сте котки. Вие сте гевреци! Нали се сещате, кой излизаше с номера за котката и геврека? И каква му беше задната мисъл – нещо, което не беше в полза на котката.
    А допустима ли е още по-голяма държавна намеса в икономиката?  Неееее, в никакъв случай, ще зареват неолибералите! Не, ама да – в случай на война и природни катастрофи.    
    Та, държавната намеса може да е полезна не само в икономиката, но също и в духовната сфера – в културата, образованието и възпитанието. Намесата обаче трябва да е умерена и внимателна. А пък понеже ситуацията с научно-технологичната система е катастрофална, там намесата може и да е масивна.  Кой да знае, пък това може да изправи на крак полуумъртвените парии презрени (учените български де).

    Заключителни бележки към първа част
    Серията от статии, която почвам да пиша, има за цел да даде знания на българските учени от естествените науки на нещо. Целта е добре показана на фиг. 13.  По-горе разгледах и прокоментирах няколко основни положения. В следващите две статии ще става по-весело.

    Фигура 13. Какво цели да направи от вас тази серия от статии.

    Във втората статия ще си поприказваме за политическата идеология – защо е измислено туй нещо, що за функции има и весело ще поразгледаме разните -зъмове и -зми(и).  Особено ще се спрем на либерализма и ще видим как съдържанието на тази идеология няма много общо с формата, която тук ни се преп(р)одава за либерализъм.  Ще си поговорим и за властта като политическа категория, за нейните ресурси и средства за осъществяване. При това разбира се, Сатаната Витанов няма как да пропусне въпроса за политическият елит, нали?  И тъй ще дойде време и за третата статия, където се подхванем въпроса с политическите партии, групите по интереси и групите за натиск (харе, харе Кришна!), ще задълбаем из политическите процеси и политическото участие (което може да е легално и ...), весело ще минем през въпроса за политическото лидерство и свързания с него въпрос за политическите кризи и ще прелетим покрай неудобни по нашите краища теми, такива като политическата култура и политическия морал. Ще ми се да ви понапиша нещо и за същността на политическото съзнание покрай въпроса за изборите и още за външната политика и за международните отношения. Но ще видим. А сега, не ви знам вас, но аз трябва да влизам в задръстването, че иде Гергьовден и фамилията иска да почива, а не да седи в къщи, защото аз пиша наръчници някакви. И тъй – със здраве!


    0 0

    Автор: 
    Николай К. Витанов Институт по механика на БАН

    КЪМ ЧАСТ I: От политическото съзнание до държавната намеса

    КЪМ ЧАСТ III: От политическите партии до външната политика

    Част II. От политическата идеология до политическия елит


    Политическата идеология и нейната употреба – от идеал за бъдещето до затвор за ума

    Фигура 1.  Кой къде е. И що за фактори държат хората политически организирани.

    Ето че празниците свършиха и отново полека се връщам към науката. Подготвям едно пътуване до Брюксел, така, че не ми остава много време да наблюдавам едно от любимите ми зрелища – нашенски политици правят избори. Между другото нека да им призная нещо – професионализмът при правенето на избори постепенно нараства.  Но ще оставя тази тема, защото искам да ви разказвам за друго.
    Вероятно често гледате маршове по улиците или политически събрания по телевизията. И се питате – какво ли ги кара тия хора тъй организирано да правят едно или друго?  (виж напр. фиг. 1).  На пейката пред блока, веднага ще се намерят компетентни и беловласи хора да ви кажат два фактора: парата и желанието за власт. Стара мъдрост е това – че стремежите са пари, жени и власт. Та слушам аз старците и ми хрумва веселата мисъл, че вместо да се оплакват, че имало липса на политическа активност, да вземат заинтересованите от висока активност да осигурят на политически активните получаването освен на пари и (голи) обещания за участие във властта още и получаване на голи .... (да ме извинявате, ама няма да го напиша, ама вижте фиг.2).


    Фигура 2. Към повишаването на политическата активност. Бира да раздаваме казвате? Може. А дали пък няма и друго нещо за навирване на политическата активност – нещо което кара слепи да прогледнат, куци да се затичат и стараци акъла си да загубят?  Веселяк си ти Витанов – ще кажете. И няма да сбъркате.

     Знаете ли каква политическа активност ще се надигне – куци ще тичат, тежко болни ще станат, че някой може и по водата да вземе да ходи.  Страшна сила са първичните инстикти!
    Но ние няма да останем на ниво пейката пред блока, а ще продължим нататък.  И ще кажем, че както в основата на почти всяко течение из къщата стои отворен прозорец, така и в основата на всяко политическо течение би трябвало да лежи идеологическа доктрина – набор от взаимосвързани представи за идеала за общество и за неговата икономическа и политическа система – фиг.3. 

     
    Фиг. 3. Из веселия свят на политическата идеология. Човек никога не знае, кои ще възкреси идеите му, нали?

    Привържениците на дадена идеологическа доктрина са основната маса на съответните политически организации (е, освен тях в политическите организации има и други – непривърженици на доктрината - които са там за келепира например).  Ще кажете, че доста неща зависят от това, какъв е идеалът. Прави сте. Едно е идеалът да е подредено общество с работеща икономика, осигурени и образовани хора, друго е когато идеалът е парата да пада отнякъде без да се работи, работата да се състои в привършване на салатката и пресушаване на бутилката с ракийка. А да – и чалгаджийки кючеци да играят, гюбеци да хвърлят и ако може по три безплатно цяла нощ сексуални услуги да предлагат. Разни общества – разни идеали – фиг.4.


    Фиг. 4. Какво му трябва на човек?!  Салатка, ракийка, турски сериал и някоя женица-чалгаджийка кючек да поиграе и ако може безплатно  вечерни услуги да предостави. Тъй де, ама с такава идеология няма да се придвижим напред.

    Та идеологията е тясно свързана с идеологическата доктрина. А идеологическата доктрина – това е система от знания (научни, философски, юридически, нравствени, художествени и др.)  за света и за ролята на човека в него. Идеологията е много важна, тъй като в нейното пространство се формират ценностните системи на социалните групи, там те осъзнават своите интереси и цели, там те изработват програмите за дейността си.  Та структурата на идеологическото пространство е определяща сила на развитието и функционирането на всички обществени системи.  Затуй е много важно, като ще се владее една държава, що за структура на идеологическото пространство ще наложи този дето я владее.  Нали схванахте – никакви сложни идеологии, никаква наука. Парата да пада, властицата да се вземе и задържи и още – конкурси за Мис малка проститутка, Мис по-голяма проститутка, Мис джебчийка, Мисис малолетна майка, Мис брадата девойка в рокля (може и по бански) и т.н.. И така може да се управлява държава мили мои учени от естествените науки. И не само държава – и цял съюз от държави може да се управлява така! – фиг.5

    Фигура 5. Некои трансформации, свързани с неолибералната идеология.

    Идеологията може да е политическа, правова или религиозна. Дали схванахте – религията също е идеология. Тъй, че нищо чудно, че някога комунизмът беше в сблъсък с религията – това са две идеологии, които са се борили за влияние – фиг.6.

    Фигура 6. Религията, опиумът и комунизмът.

    Нека сега се съсредоточим върху политическата идеология – тя действа като форма на мотивация на политическото поведение и съставят мирогледната основа на политиката и на политическите концепции. Политическата идеология обосновава претенциите към властта и нейното използване  на социални групи или класи.
    Обаче я попитайте някой политически ентусиаст – защо бе, джанъм, искаш власт.  И като започне да ви ръси едни за всеобщо благоденствие и световен мир, направо ще ви дойде да кажете – „О миг поспри, тъй хубав ти си!“ . Между другото откъде ли беше този цитат? Май беше от „Гьоте” на Фауст. Нещо приблизително такова беше. И към края беше. Ама кой да чете дотам.  А запитвали ли сте се, що за дума е това фауст?  Много е интересна.
    Та обратно към идеологията. И нещо повече – политическата идеология е и инструмент за подчиняване на общественото мнение и във връзка със завоюване и удържане на властта.   Та политическата идеология може да се превърне и в затвор за ума на цели обществени групи.  И хоп – докато се огледате – вкарани сте в неолибералния затвор, парата я няма и все не стига, властта е у някакви чичковци-паричковци неизвестно къде вън от държавата и накрая (внимание!) – към скута ви парадира да седна брадата девойка, която същевременно ядосано пищи, че нарушавате човешките й права, като нещете да я оставите да седне. За вашите права обаче и дума не може да става.  Но така е колеги – комунизмът беше страшен, че хората отиваха в затвора за други идеи. Днес повечето от вас живеят в неолибералния затвор на ума. И правилно не ви харесва – че какво му е хубаво на затвора?   
    Политическата идеология има и  доста други цели. Познавателна, оценъчна, прогностична – дава представа за идеала на бъдещото устройство на обществото, интегрираща, защитна – използва се в конкурентната борба на идеологиите, социално-организационна – определя принципите на организация и управление на групите и процесите в социалното пространство. Но хайде да не задълбаваме из политологията.   А сега ще ви покажа нещо весело – как у нас чисти политически идеологии май няма. Гледайте сега какво става по-надолу в текста.

    Някои политически идеологии виреещи по нашите краища (имащи почва у нас, както е казал един класик, дето много не го броят за класик, но то нашенецът какво ли не е оплюл, че и този ли няма да оплюе)

    Национализмът

    Бива етнически, културен и държавен. Етническият национализъм има за основна идея защита на интересите на определена етническа група. Културният национализъм има за основна идея защита на интересите на хора, принадлежащи към дадена социална култура. Такъв вид национализъм е свързан с панислямизма, панславизма, с идеите за англо-саксонското превъзходство и др. Държавният национализъм има за основни защитата на интересите на гражданите на съответната държава.  Основен признак на този национализъм е признаването на специфичен път за развитието на дадена нация и нейно специфично предназначение.  
    Тъй.  Пишман-либералите с пяна на уста говорят срещу национализма. Схемичката отдавна е ясна – взимаме пачката и почваме да говорим срещу основната етническа група в дадена държава и гледаме да я отслабим колкото се може и да я раздробим на малцинства. И като ги раздробим и насъскаме един срещу друг пачкодателят си прокарва бавно и спокойно интересите.  Ама това, че интересите на основната етническа група се мачкали, че да се защитават интересите на етнически малцинства – абе няма значение, бе Витанов. Как да няма значение – пита Витанов – я вижте хубаво какво е определението за етнически национализъм.  Там пише етническа група, а не основната етническа група в дадена държава. Значи като защитават интересите на други етнически групи неолибералите всъщност прокарват етнически национализъм плюс обратно дискриминация на етническото мнозинство. Нищо чудно, че никъде не ги обичат.  Същото и с културния национализъм.  Нали забелязвате как обилно се финансира пропагандата на културата на етнически малцинства?  Та питам се аз, не ни ли се пробутва чужд културен национализъм като се крещи за малцинствени права. Питам се аз, а пачките си вървят. Те си вървят де, ама количествените изменения неизбежно преминават в качествени.
    И накрая държавен национализъм. Винаги съм казвал – евалла на САЩ. Където има проблем с техен гражданин, пращат самолетоносач.  Така се защитават интереси на граждани. Ама няма ли някой неолиберал да се сети, че това си е държавен национализъм? Абе Витанов, ще кажете, че смее ли някой от тия да се сети?  И хич няма да се сети, че има и български граждани и че тия български граждани и те интереси имат.
    Но я сега да видим нещо много интересно – що е това либерализъм и що за либерали се въдят по нашите краища. Щото то на запад от либерал до либерал има разлика.   

    Либерализмът

    Либерализмът е идеологията на буржоазията. Няма лошо.  Това за свещената и неприкосновена частна собственост вече сте го чували. Обаче към тая идеология трябва да се привлекат и дотътрят и по-широки народни маси. И  за да има и за народеца нещо, се включва и концепцията за свободата на човека  и за неговите права и свободи. Икономическата доктрина на либерализма е до втръсване ясна на българина – право на собственост, свободен пазар, конкуренция, независимост на икономическата дейност от държавата.  Освен това според либералите държавата не трябва да се бърка много много в делата на гражданското общество.  Тъй ни нашепват по телевизиите. Защо ли? – я вижте фиг.7.

    Фигура 7.  Кажете сега, че тоя не разбира, какви ги говори.

    Всичко това са много хубави думи. Обаче какво е туй нещо гражданско общество? Както опита показва, под гражданско общество се разбира подгрупата, свързана с буржоазията, а човекът, чиито права и свободи трябва да бъдат защитавани, е буржоата. Свобода, свобода и човешки права, ама друго е да имаш имотец, да не си съвсем от народа.
    И ако някой може да ти вземе имотеца, гледаш тъй да извъртиш нещата, че да не може да ти го вземе. Човещинка, ще кажете. Така е – ще се съглася аз с вас. Още от ранните времена буржоазията се е страхувала от държавата и затова се е опитвала да я ограничи – всички знаете например идеята, че държавата трябва да се сведе до нощен пазач, които да охранява законните интереси на гражданите (я весело да напомня, че и по социалистическо време всичко у нас се правеше в името на човека, но не се казваше, кой е човека. И днес е така – свобода, права, а като се огледате – някои човеци са по-човеци от другите). 
    Тази история с ограничаването на ролята на държавата довежда до як световен гърмеж  вече за втори път. Първия път беше през 30-те години на миналия век, когато стана ясно, че либерализма води до класово разслояване и оттам създава благоприятна почва за поява и развитие на фашистката идеология на запад, както и за укрепване на комунизма на изток – фиг.8.

    Фигура 8. Голямата депресия – либералната пропаганда и резултатите от либералната политика.

    Тогава  класическият либерализъм бе попроменен и се появиха три течения.
    Едното течение си бърбореше за безконтролно господство на пазара, които бил автоматичен регулатор на сложните икономически и социални системи, а хората били прекалено прости за да го разберат и тяхната намеса влияела отрицателно на пазара и оттам и на икономиката и обществото.  Тези идеи (на икономиста Хайек – фиг.9) намериха последователи дотолкова влиятелни, че Хайек получи Нобелова мемориална премия по икономика. Но колкото пъти идеите на Хайек бяха прилагани на практика, толкова пъти се случваха кризи, катастрофи и провали.

    Фигура 9. вЕрвайте ми! Вий сте прост матр’ял и трябва да оставите пазара на спокойствие. Той ще ви оправи и ще ви довърши!  Но тъй е то в гората – слабите умират, а месото им служи за храна на тия с големите зъби.

    Втората модернизация на либералната идеология е свързана с известно увеличаване на ролята на държавата за ограничаване на вредните действия на пазара върху гражданите и икономиката. Това е либертарианството, свързано с Милтън Фридмън. Гигантският гърмеж на тази версия на либерализма дойде през 2008 година. Концепцията – вие си действайте свободно, а ако стане нещо - държавата ще ви спасява, бе умело използвана от група банкери, които завлякоха акционери и банки, а цели държави потънаха в огромни дългове. Това което (отново както и по време на Голямата депресия) спаси капитализма, беше третото течение на либерализма, което беше насочено  към конвергенция с идеите на социалдемокрацията – разширяване на социалните функции на държавата и увеличаване на пълномощията на държавата за намеса в икономиката с цел  построяване на държава на всеобщото благоденствие. Колкото и странно да ви се струва, това е кейнсианската версия  на либерализма, доразвита днес с помощта на математиката като неокейнсианска идеология. И тъй неокейнсианците днес, както кейнсианците навремето отново спасяват икономиката на света и капитализма като система. Но озовали се (отново) със сменен памперс неолибералите и либертарианците пак си подкарват старата песен. То, ако не си смениш навиците, памперсът пак ще се напълни, но таз мисъл е твърде дълбока за някои либерални глави.  Та   световната икономика показва признаци за съживяване и представителите на тези идеологии отново изпълзяват от дупките си – ни лук яли, ни лук мирисали, за да се опитат за трети път да доведат света до тежка криза. Нека да предупредя – веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, и на третия път... – Маркс ще вземе да се окаже прав, тъй както сте я подкарали. То ако е Маркс, ще е пак добре, ама да не ви се случи нещо като идеологията, за която почвам да ви разправям. Правете си сметката господа, докато памперсът ви е още сух!

    Комунизмът

    Комунизмът е доста развита идеология, включваща такива течения като ленинизъм, маоизъм, държавен комунизъм, троцкизъм и др.  Според комунистическата идеология, обществото е разделено на класи, които се борят помежду си.  Основната цел на комунизма е да се премахне тази борба като се построи безкласово общество, където липсва класовата експлоатация, а богатствата принадлежат на народа. Комунизмът предполага установява власт на трудещите се чрез революция или потискане на съпротивата на експлоататорските класи, които трябва да бъдат лишени от собственост – фиг.10.

    Фигура 10.  Нали разбрахте – никога не питайте защо бедните нямат  храна.

    Някои си мислят, че комунизмът е умрял. Хич и не се заблуждавайте – той призракът си броди и с всяка криза на капитализма ще става по-голям. И ако капиталистическите елити изтърват положението, той е готов да запълни главите на хората. И сега въпросът за 1 милиард евро – г-н Витанов, а капиталистическите елити ще изтърват ли положението? Хе – де да знам. Ама лакомията може да вкара всеки в гроба. Пък основната цел на капитализма е натрупването на капиталеца.  Бързото натрупване на капиталец.

    Консерватизмът

    Сега почвам да ви говоря за консерватизма. Вие четете и си мислете за нашите националистически партии. И се питайте – абе те не са ли повече консервативни, отколкото националистически? Нали знаете – добрият учен винаги трябва да си задава въпроси. А този въпрос, де що ще си го задавате, хич няма да е безсмислен.
    И така, консерватизмът се формира през 17 век като реакция на революционните изменения. Неговата основна идея е да се съхранят основните ценности, присъщи на обществото – традиционен морал, семейството, религията, ценностите на нацията и държавата. Консерватизмът е против бързите обществени изменения. Консерваторите смятат, че всякакви решения и изменения трябва да бъдат приспособени към националните традиции и обичаи, а не обратното – националните традиции и обичаи да се нагаждат към измененията.  Запазването на културните традиции е важно за консервативната идеология и дори има различни видове консерватизъм в зависимост от културата – имаме източен консерватизъм и западен консерватизъм, който залага повече на ролята на пазара, на ценностите на демокрацията и на правата на човека.
    Днес консерватизмът издига идеята за ограничена демокрация, чрез която плуралистичното общество да се спаси от самоунищожение, за силна власт, която да може ефективно да се справя с проблемите по време на криза и за утвърждаване и самоутвърждаване на нацията чрез заемане на лидерско място в международните отношения.
    Основните консервативни ценности са редът, стабилността и традиционализмът и тези ценности са основни на основата на разбирането, че обществото и държавата са резултат от естествена еволюция, а не на договор или обединяване на граждани, както счетат либералите. Според консерваторите логиката на прогреса е зададена от висша сила, а пазарът и свободното предприемачество са резултат от естествено развитие.
    Силната държава е политически идеал на консерватизма. В тази държава трябва да има добре очертано разделение – елитът има властта, а свободата е подчинение на властта и лоялност към нея. В това направление консерватизмът еволюира към неоконсерватизъм – при който имаме приоритет на правата и свободите на отделната личност за сметка на ограничаване на  икономическите и социални функции на държавата посредством приватизация на държавната собственост и съкращаване на социалните програми. Неоконсерватизмът съединява традиционните ценности на индустриалното общество – такива като семейство, религия и морал с ценностите на постиндустриалното общество – образование, творчески труд, привличане на работници към управление на производството.
    Тъй. Честно да ви кажа, мислил съм си нещо (но нямам време да го направя). Мислил съм си да взема да спретна една консервативна програма за управление и да я подхвърля на нашенските тъй наречени либерали, като я озаглавя например „Националистическа програма за управление на Родината“.  Дали ще ме вземат за националист? Е, тези от тях, които знаят че съм неокейнсианец и поназнайвам и политически науки, няма да се хванат, но колко са те?  На нивото на копанката с хранителната помийка, наливана от господарите, почти всеки консерватизъм изглежда като национализъм.  Това на господарите им е ясно. Те затуй не набиват консерватизъм в главите хорски. Те набиват неолиберализъм и либертарианство. Няма да набиват и кейнсианство – че нали тогава тук ще вземе да стане като при тях.  А не това е целта. Целта е да се поддържа градиентчето. А Градиенчетата водят до потоците, нали така, колеги математици, физици, химици, биолози и други учени от естествените науки. А градиента на неравенството води до потоци от пари. И за да не секват потоците, трябва да се поддържа градиента. Не е кой знае каква философия да го разбереш.  Но за целта главата ти трябва да е далеч от копанята. Обаче вдигнеш ли си главата от копанята – може и да станеш господар. Затова – какво си вдигнал глава там – я бързо се навеждай обратно на нивото на копанята! Учен със учен (от естествените науки).
    И хайде нататък из дебрите на идеологиите.

    Технократизмът

    При технократизма основната  ценност е развитието и вярата в безграничните възможности на технологиите за организация и развитието на обществото – фиг.11.


    Фигура 11. Технократизмът работи. Затова е и мразен в неразвитите общества. Защо ви е бистра течаща вода с риби в нея. Друго си е в блатото! Я какви жаби крякат.  И като няма риба и жабата е риба. И принцеса също. Обезателно със силикон. А ако е жабок – то непременно е велик мъж. Господар и командир. С гол задник, като вземе човек да погледне от запад на изток.  А защо задника на жабока е обърнат на запад? – ще попитате. А-а-а-а! Тая статия не е за културните ценности, а за политологията. Затуй няма да ви отговоря на тоя въпрос!

    Технократизмът е идеология за тези, които искат да се отдалечат от конфронтационния характер на стандартните идеологии.  Е, това е идеология за хора, чиито глави са далеч от копаните. Ама такива по нашите краища не ги обичат.  Ще кажете – ама ти Витанов им симпатизираш на технократите. Е, сега, и аз имам образование в областта на естествените науки и поназнайвам туй-онуй от технологии. Пък и нали виждате – в главата ми идеологиите са добре подредени. Е, тогава, що да си нямам предпочитания и аз.  По-добре технократизъм, отколкото автократизъм или плутокрация. Ама какво беше автократизъм и плутокрация? Н-е-е, нали забелязвате, че тая статия е втора частна една трилогия. В първата част се обсъждаха тия неща, в първата част.  А сега – напред към социалдемокрацията.

    Социалдемокрацията

    Социалдемокрацията възниква на по-широка основа на социалистическото движение, което се появява преди около 150 години с развитието на промишленото производство и осъзнаването на собствените интереси от страна на работническата класа. В основата на тази идеология стои разбирането, че основните ценности – свобода, демокрация, социална справедливост и солидарност, могат да се постигнат постепенно чрез обществени реформи без да има нужда да се прибягва  до революции (революциите – нали знаете – един призрак броди из Европа – там са революциите).  Целта на идеологията е свързана с построяването на общество на социалната демокрация, което има икономическа, духовна, социална и политическа структура – фиг 12. 

    Фигура 12. Някои си мислят, че социалдемокрация и комунизъм са едно и също нещо. Грешка, както показва този предизборен плакат на Германската социалдемократическа партия от 1932 г.

    Икономическата структура на социалдемокротическото общество е свързана със смесена икономика с наличие на различни форми на собственост, контрол на пазарните процеси от страна на обществото и участие на трудещите се в управлението на производството.  Социалната демокрация предполага ликвидиране на неравенството, дискриминацията и социалното отчуждение.  Вместо класова борба социалната демокрация предполага социално партньорство на различните групи – трудещи се, собственици, бюрократи и управленци.
    Зевзеците от пейката пред блока (по точно тия от тях, дето не симпатизират на левите идеи) , обясняват социалдемокрацията така – и вълкът да е сит и овцете да са цели, имаме мирно съвместно съществуване и чакаме на вълка постепенно да му опадат зъбите и евентуално да умре.  И питам ги аз – а стар ли е вълкът и ще мре ли скоро. А те наливат винце, рязват кашкавалец и казват – а - а - а, добре си е вълкът, не ще му изпадат скоро зъбите и не ще се гътне в близко време.  А-ха, казвам си и представям що няма много социалдемокрация у нас – ами няма много такива, дето да не усещат много зъбите на вълка.  Виж социализъм има – щото има много, дето усещат зъбите на вълка – весело ще кажете. Правилно – ще отбележа аз и ще забележа – абе на тия, дето усещат зъбите на вълка, не ще да им е весело.  Пък вие вече схванахте, че социализъм, социалдемокрация и комунизъм не са едно и също.
    Добре, стига за идеологиите. Нека се върнем отново към една от любимите ми теми – тази за политическата власт.

    Политическата власт

    И хайде пак – какво беше политическата власт. Политическата власт е съвкупност от механизми, средства и способи за въздействие от страна на политическите субекти (сред които на първо място държавата!)  върху поведението на хората, социалните общности и организациите с цел управление, координация и подчиняване на интересите на членовете на социалните структури на единна политическа воля посредством убеждение и/или принуждение.
                В зависимост от съотношението между убеждение и принуждение политическата власт бива например тоталитарна, авторитарна или демократична – фиг.13.



    Фигура 13.  Един голям експерт по властта за един от факторите на властта.

    Доста интересно е, че политическата власт може да се раздели на държавна и недържавна. Недържавната власт е свързана с властта на политическите партии и на обществено-политическите движения. Схващате значи – правиш си партийка и вече имаш недържавна власт (нали си от партийния елит). Партийката ти става партия – и недържавната власт расте. Участваш в избори и току виж, спечелиш достатъчно, че да влезеш в парламент и в правителство. И хоп – освен недържавна власт вече имаш държавна. И докато находчиви хора движат по този път, по научните събрания излиза поредната девойка и казва – „Ама ние учените, работим само за едната чест и така трябва“. Тъй, татиното, тъй – идва ми да я потупам бащински по рамото. Обаче се осведомявам кой е баща й и изведнъж става като в приказките – завъдил си значи кумчо Вълчо дъщеря, осигурил я материално, пък тя научила прекрасно арията на невинната и незаинтересована от материалното  овчица. Е, какво да правя – правя се, че вЕрвам. Ама вий не вервайте драги учени от естествените науки. Гледайте си интереса, още повече политическия интерес и стоите далеч от жално блеещи и патриотично даващи за науката душата си овчици. Щото покрай тях дебнат вълци.
    Та обратно към държавната власт. Държавната власт бива законодателна, изпълнителна и съдебна. По географски признак властта е национална и местна. Иначе погледнато, формата на властта се е развивала и еволюирала с развитието на човешкото общество. Най-напред, при първобитните общества властта е била анонимна. След това властта се индивидуализира с напредване на процесите на разделение на труда и възникване на нови видове дейности. С напредването на развитието на обществото се появява институционализираната политическа власт, основана на функционирането на обществени институти, които изпълняват определени функции.  С появата и развитието на глобализацията и властта започва да се глобализира – тя става все повече над държавна и се представлява от законодателни и изпълнителни институции, чиито пълномощия надхвърлят държавните граници – фиг.14.

    Фигура 14. Опитите за глобализация не са от вчера.

    Има обаче и други теории за властта – „властта ми е дадена от Господ..“ и тъй нататък. Няма да го обсъждам това (щото еволюционните теории по ми харесват, а те пък по ми харесват, щото съм от естествените науки. То аз си имам дефекти и кривици и сатана често ми викат, ама вие това вече го знаете). А сега – напред към Макиавели, Хобс, Маркс (леле!) и Вебер (който германската ми душица няма как да пропусне).

    Схващания за политическата власт от средновековието до днес

    Като говорим за политическа власт, няма как да пропуснем  Николо Макиавели. За него политическата власт е реалната способност на правителството да управлява поданниците, а целта на политиката и на държавата и увеличаване на властта с всички средства. Целта оправдава средствата – не е лошо като практическа доктрина – лошо е за тези, които тази доктрина мачка – фиг.1 5.

    Фигура. 15 . Като идете във Флоренция и минете покрай Сеньорията, идете и вижте статуята на тоз човек. И се огледайте. Може пък и статуята на Галилей да е наблизо. И не ги търсете на най-видните места. Там са статуите на други хора, които може и да не сте чували, драги учени от естествените науки.  Така, че не търсете Макиавели и Галилей откъм Сеньорията, търсете откъм реката.


    Следващият, когото не можем да подминем, е Хобс.  За него държавната власт е особен индивид, но когото се подчиняват всички членове на обществото. А особеният индивид се поличава при съединяване в едно на волята на всички граждани. Левиатан значи – фиг. 16.

    Фигура 16. Заглавната страница на прочутата книга на Хобс.

    И сега става интересно – отиваме към Карл Маркс и Макс Вебер.  Според Маркс властта е господство на обща воля (дотук като при Хобс), което господство се опира на принуждение.  Субект на общата воля е икономически господстващата класа.  При капитализма, това е буржоазията и политическата власт е форма на проява на властта на капитала. Та не се чудете, защо Маркс назовава основния си труд Капиталът – това е съдържанието на капитализма, което има различни форми на проявление – икономическа, политическа и т.н. Ама я си признайте – не знаехте, че Маркс е кръстил тази книга така и поради тази причина. Може да вземете и да я прочетете. Доста неща ще научите за капитализма. Например какво става като печалбата надвиши 100% и тръгне да отива към 300%.  Но стига съм се отплесвал. А защо Маркс е опасен за днешните неолибералчета – фиг. 17.



    Фигура 17. Кратко и ясно.  Марксизмът е опасен, защото може да промени света. Затова толкова го и плюят.  Но от мен да знаете – Хегел, Маркс и Кейнс ще надживеят всякаквите еднодневки, които ви се представят за герои.  Помните ли още Кончита Вурст? Дето щеше да надминава  ABBA по успех?  А догодина ще ви убеждават, че идва новата суперзвезда – и що тя да не се казва пък  Бомбита Доппелвурст  Дрейхинтерншинкен фон Фиертещрасселинкс. Между другото в надписа върху картинката има грешка. Хайде намерете я.    

    При Макс Вебер – фиг.18 имаме нещо подобно на Маркс – там властта е отношение на господство на хора над хора, което се основава на оправдано  (чрез идеология например) насилие.  Политиката обозначава стремежа за участие във  властта (ах, мили мои, партии любими….) или стремежа за оказване на влияние върху разпределението на властта (тука има пространство и за задкулисни играчи).  Та Вебер дава и една много хубаво операционно определение на властта – това е възможността на даден деятел при подходящи социални условия да прокарва собствената си воля въпреки външната съпротива.


    Фигура 18. Горе – малко класика от Макс Вебер. Долу – за да не се чудите, кой пък беше тоя Макс Вебер и защо Витанов (дето се занимава и с математическа социология) толкова го уважава.

    Днес деятелят на Макс Вебер може да е индивид, социална група, класа или болшинството хора в дадено общество и те прокарват и налагат собствената си воля над други индивиди, групи, класи или части на обществото.  И това налагане може да става чрез убеждение или чрез принуждение.
    Да-а-а, Макс Вебер си е Макс Вебер. Да знаете какви неща за бюрокрацията е писал! Но вместо да ви занимава с това,  Сатаната Витанов ще вземе да ви занимае с нещо друго.

    Ресурсите на властта и средствата за нейното осъществяване

    Ресурсите на властта са всичко онова, което индивид или група могат да използват за да влияят върху други индивиди или групи.  Властовите ресурси могат да се класифицират по човешкия фактор – като основани на мотивите на поведение на обектите и на субектите на властта.  Та от тая гледна точка имаме  властване на основата на страха, на основата на убеждението или на основата на интереса – фиг. 19.  Всеки вид властови ресурс  си има особености на приложение, граници на приложение, степен на ефективност в дадена ситуация и граница на ефективност.

    Фигура 19. Вашият страх е тяхната власт? Ко? Не-е-е-е, няма такова нещо – ние сме демокрация, бе! (докато дойде някой с бухалката, ама това вече е друг въпрос).

    А главните средства за осъществяване на властта са 3: политиките, административните актове и юридическите норми.  Нали запомнихте – главните. Значи има и други средства.
    Съвременното общество е тъй направено, че доминиращата власт в него е държавната. А държавата (най-важният обект на политическата борба, върховната хапчица) се домогва към осъществяването на целите с различни средства – икономически стимули, идеологически въздействия и др.  Държавната власт е важна, защото има монопол върху принуждението, който монопол се осъществява с помощта на държавния апарат (и се оспорва например от мафиотските групировки чрез собствен мафиотски апарат, който маже да се изхитри и да включи и част от държавния апарат). Държавната власт е йерархично изградена като долните нива се подчиняват на по-горните.
    Сладка е държавната власт. Толкова сладка, че често се пуска само след проливане на (големи количества) кръв. Още нещо важно за държавната власт – на фиг.20

    Фигура 20.  Картинката иска да ви каже, че има две неща, които не може да се разделят. Сещайте се за нея всеки път, когато се появи поредният недочел зализанчо, които почне да ви каканиже за важността на индивидуалната свобода. Тъй, тъй, казвайте си вие, то, че е важно, е важно, ама тоя зализанчо не ни ли баламосва, за да се докопа до държавната власт?  Щото парчето торта има два края. И ако някой ви пъха под носа острия край на индивидуалната свобода, неговата вилица май се стреми да се доближи до дебелия край на държавната власт.

     

    Тримерното пространство на политическата власт

    Ако си мислим за политическата власт като за някакво фазово пространство (каквито често имаме в математиката или физиката на сложните системи), то туй пространство е тримерно.
    Трите оси на пространството на политическата власт са както следва. Най-напред е оста на представителството – тя включва отношенията между политическия субект и общността, която този субект представлява.  Втората ос е институционалната – това са отношенията на политическия субект  с обществените институти. Третата ос е технологично-практическата – тук са технологиите и практическите решения които политическият субект владее за да решава проблемите на обществото.

    Много е важно къде се намира политическият субект в пространството на властта. Това определя и възможността му да властва.
    Ще кажете – това последното не го разбрахме. Я дай пример.  Ами вземаме бай ви Ганя и гледаме къде е той в пространството на политическата власт. Кого представлява той – себе си, разбира се и още кого (ами един дето като някой го целуне на едно място, бай ви Ганю ще го целуне на по-друго едно такова място).  Освен това да не забравяме Гочоолу и Дочооолу. Значи – криво ляво, придвижихме малко бай Ганя по оста на представителството. Да вземем за сравнение другаря Сталин. Той представлява цялата партия, че и доста от народа – много напред по оста на представителството значи.  После идва институционалната ос. На бай Ганя институцията е кръчмата, той много много с другите институции вземане даване няма (даже, ако позволите да ви подшушна, не знае дали е либерал или консерва. Според зависи, дето има една приказка). Значи и тук съвсем мъничко отлепя от нулата. При другаря Сталин нещата са други – той е подчинил всички обществени институти (даже прочутият докторски колбас трябвало да се казва сталински колбас, но се сетили, че не е добре, сталинския колбас да го режат на парченца, та името му останало докторски колбас.) И технологично-практическата ос – тука бай Ганю владее технологията на рушвета (и опозицията да набие също). И тук съвсем близо до нулата. Технологии да решава проблемите на обществото другаря Сталин владее много. Та тия два образа са съвсем в различни области на пространството на властта. Булгар-булгар Ганьо около нулата, другаря Сталин – в свръхтежката категория. Та ето ви пример за политически анализ. Ха сега анализирайте най-напред добрият войник Швейк и след това един с мустаки, дето му викали някога „да живей!” на немски (как ли беше „да живей” на немски?).
    И сега нещо интересно. Има два главни способа (технологии) на властване. Първият е подбуждане на политическия обект към действия, изгодни за политическия субект – фиг.21.  

    Фигура 21. Абе, я ме светнете за ефективен начин за подтикване към политически действия, изгодни за политическия субект, че аз нещо не мога да се сетя.

     

    А вторият способ е да се обезпечи бездействието на политическия обект – да се блокират действията му които са неизгодни за политическия субект. Това става например като политическият субект изключва неудобни теми от политическите дискусии или изключва неудобни политически решения с цел да се предотврати неприятното за политическия субект отражение на тези теми и решения в масовото съзнание на обществото – фиг. 22.

    Фигура 22.  В щабовете на политическите партии работят умни хора – никога не ги подценявайте. Те са много напред с материала по психология и пропаганда и знаят как да изработят масата средноинтелигентни хора. 

    Значи ето така се опитват да ви работят драги ми учени от естествените науки. По-податливите са карани да вършат неща в полза на политическия субект. На неподатливите се обезпечава бездействие – ами елегантно се отместват от позициите, от които могат да направят нещо. И хич не се дискутират заплащането, условията на труд и безобразията при проектната финансиране. По книжка – нали?  
    Разбира се, способите на властване могат да се класифицират и по други признаци.  Те могат да са демократични (властта се осъществява чрез участие на носителите и във вземането на решения), либерални (при уважение на правата и на свободите, ама на чии права и свободи - забелязвате ли че либералният способ на властване е нещо различно от демократичния способ на властване!!!)   и т. н.
    Процесът на властване се контролира и упорядъчява чрез специален властови механизъм – това са системите от организации и нормите на тяхната дейност. Такива организации са държавните органи, правните органи и другите политически институти.
    И сега – като се юрне някой системите от организации и нормите на тяхната дейност да сменя, че да промени страната към по-добро, той или тя трябва да знае, че така засяга специалния властови механизъм. А властимащите си го пазят този механизъм, защото им е важен. И  е нагласен да защитава техните интереси, а не вашите интереси.  А си го пазят, щото той може да се и сменя. Но нищо – вие дорастнете дотам, че да знаете как да го смените. Като стигнете дотам, ще разберете доста неща, пък и с друго око ще гледат на вас. И Сатана може да почнат да ви викат.
     
    Политическите елити

    Политическият елит –това е група от хора имащи привилегировано положение в структурите на политико-държавната и политико-недържавната власт и непосредствено осъществяващи функцията на ръководство на властовите отношения.
    Политическият елит е съставен от хората имащи политическата власт в държавните и партийните институции. Там трябва да стигнете, драги ми колеги, за да имате реално влияние.  
    Категорията политически елит е еволюирала продължително време.  Например Платон е делил обществото на 3 части – философски (научен) свръхелит, елит на управляващите и народни маси. Иронично ще отбележим, че днес елита на управляващите у нас се стреми да смаже по всякакъв начин научния свръхелит (нали знате стихчето – „ти ми пречиш“, „че как ти преча?“, „светиш!“).  Тази гигантска по тъпотията си идея – че свръхелита пречи на политическия елит, се дължи на елементарна липса на образованост – читателят вече знае, че научният свръхелит по Платон не е политически елит и като така по принцип не пречи на елита на управляващите. Разбира се, има членове на научния свръхелит, които могат да са членове и на управляващия елит. Но масивното съвпадение между двата вида елити е наличе само при технократична система на управление – нещо, което никога не го е имало по нашите земи.
    След Платон доста се е умувало по въпроса за това какво е елит и от какви хора е съставен той.  В днешните времена са се оформили 3 гледни точки по въпроса. Според едната елитът е слоят, намиращ се на върха на обществената пирамида. Според втората гледна точка, елитът е не само съставен от тези, дето са на върха на общесвената пирамида (например управляващите) но и тези, които са достойни да са на върха на обществената пирамида (например опозицията в парламента).  Третата група, включва такива като Парето, който гледа на нещата под малко по-различен ъгъл. Парето казва, че социумът е в равновесие, ако в елита се намират хора, които имат определени качества (независимо от това дали са добри или лоши от гледна точка на морала), които им обезпечават властта.
    Защо обаче се появява политическият елит и ще изчезне ли някога той? Дълбок и интересен въпрос е това. Някои казват, че потребността от управление на обществото поражда елита. В допълнение, казват те, егоистичната част на човешката природа действа в посока на социално разслояване.  Та тези същите смятат, че теориите за безкласовото общество са грешка и казват, че класовата борба ще завърши не с диктатура на пролетариата, а с господство на тези, които действат от името на пролетариата (тоест номенклатурата в старата система у нас преди 1989 г.) Няма да коментирам тук това. Само ще отбележа, че ако в една страна политическият елит почне да изглажда като на фиг. 23, нещата не отиват на добре.


    Фигура 23. Политическият елит може да изглежда и така.

     

    Заключителни бележки към втора част

    Какво ли да заключа сега? Хайде, няма да заключвам, а ще оставя вратата отключена, че утре е 24 май. Празник – ще кажете. Утре политиците ще извадят от нафталина по някоя и мила дума и ще ви обещаят неща, които няма да изпълнят. Напред, науката е слънце, и тъй нататък... (що ли все се сещам за патриота, дето душа давал за наука и забележете, за свобода! – някой гениално е предусетил май,  как ще се опитват да ви плацикат с приказки за свободата...)  И като дойде 24 май следобед – окачваме костюмчето на закалката, прибираме речта, че ще ни трябва и за догодина и пак по старому. Мила, родна картинка, завършваща все по един и същ начин – от провал към по-голям провал. А какви са политическите фактори, свързани с тези провали – ще попитате. Е, може и да ви отговоря направо (или пък може да се направя на улав и нищо не разбиращ от политически структури, системи и процеси). Но вземете и си потърсете сами отговора и като прочетете и разберете тази трилогия бързо ще го намерите.  Пък аз ще ви кажа по повод на 24 май, че правителствата идват и си отиват, а научната политика си остава една и съща. И докато е така и докато старите грешници отново се бутат към върховите управленски позиции (зер европари за наука идат да се усвояват, трябват хора с опит в „усвояването”) то нищо няма и да се промени.  Но да оставим това. Имам да ви разправям още туй – онуй за политиката. И в следващата трета част  на тая трилогия ще ви разправя за политическите партии и тяхната поддържаща маса (и не става дума за какаовата маса, от която се правят бонбони), за политическите процеси и политическото участие и за това, как политическото лидерство е свързано с политическите кризи (е как – ще кажете – тури бай Ганя начело на държавата и чакай да няма политическа криза). Ще си поговорим още за политическата култура и политическия морал и ще се поставим на мястото на умни задокеански и задунайски хора, които могат да разбиват политическото съзнание на разни национални елити и да поставят части от тях я на зелена копанка, я на червена ясла. Е, който елит го може, го може. А кой не може - рупа, както казва народът.   Разбира се, като тръгна да ви разправям неща в тази посока няма как да не засегна въпроса за външната политика и за международните отношения, където всички са равни, ама някои са по-равни щото имат право на вето и ядрено оръжие. А ние сме равни на тях, равни сме, бе – само трябва да си помислим и ставаме равни на тези с ядрените триади – тъй, амчи как иначе.  Та с това и ще завърша екскурзията из политиката, тъй както тя изглежда зад политическата сцена. Сега, да взема да ви пожелая честит празник драги учени от естествените науки. Че то май слънцето на науката остана да грее само във вашите души. А в душите политически има черен мрак и космически студ за науката. А, да – и благи слова за 24-ти май. И така – година след година, година след година.... До пълната и окончателна победа на тъпотията и простотията в татковината. Но я ми кажете – млъкни, бе, Сатана – фиг. 24 и отивайте да празнувате.  Хайде, честит празник!

    Фигура 24. Ако ние не си развеселим ежедневието, няма кой да го направи. А ако се питате, от кого вземам пример, като се правя на дявол, нека и аз нещо да ви питам – а познахте ли кой е тоя на картинката?


    КЪМ ЧАСТ I: От политическото съзнание до държавната намеса

    КЪМ ЧАСТ III: От политическите партии до външната политика


    0 0

    Автор: 
    Петя Илиева

    Умишленото посегателство на живота може да е доказателство не само за личните проблеми и невъзможност за справянето им, но също така причините да се крият във влошаване на социалния контекст, в които индивидът живее. Самоубийство може да бъде крайна мярка на редица различни фактори, допринасящи за него. То е по- вероятно да се случи по време на кризисни периоди, свързани с катаклизми в личните взаимоотношения, злоупотреба с алкохол и наркотици, безработица, икономическа криза, клинична депресия и други форми на психични заболявания. Поради това, самоубийството често се използва и за показател за статута на психичното здраве на населението.

    Дефиниция:

    Световната здравна организация определя самоубийството като умишлено иницииран акт, извършен от лице, в пълното му знание или очакване на фаталния му изход. Данните за процентът на самоубийствата са на база официални регистри на причините за смърт .

    Смъртността се основава на броя смъртни случаи, регистрирани в една страна в година разделени от размера на съответната популация. Нивата са стандартизирани с възрастта към населението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2010г за отстраняване на вариациите, произтичащи от различията във възрастовите структури в различните страни и във времето. Източникът е Смъртност база данни на СЗО.

    Сравнимост:

    Съпоставимостта на данните между страните е засегната от редица критерии за докладване, включително: как се установява намерението на едно лице за извършване на самоубийство, кой отговоря за попълване на смъртния акт, дали се извършва съдебномедицинска разследване, както и на разпоредбите за поверителност на причината за смъртта. Броят на самоубийствата в някои страни може да се подценява поради стигмата, която се свързва с акта  или поради проблеми с данните, свързани с критериите за докладване. Необходимо е внимание при тълкуването на вариации между отделните страни.[1]

    Според Американската Психологична Асоциация (АПА) самоубийствата са на 3-то водещо място сред причините за смъртпри млади хора между 10-24г и е причина за 20% от смъртността годишно. Най-разпространени начини за извършване са самозапалвания, задушаване, отравяне. Момчетата са по-склонни към самоубийство от момичетата, а от регистрираните самоубийства при хора между 10-24г, 81% са на момчета. Момичетата от латиноамерикански произход обаче правят повече самоубийствени опити от момчетата. Нивата на друг тип самоубийствено поведение са високи според национално-репрезентативната извадка на ученици от средните училища: 15,8% сериозно са обмисляли опит за самоубийство; 12,8% са правили план как биха извършили самоубийство; 7,8% са правили опити за самоубийство веднъж или повече пъти; 2,4% са направили опит за самоубийство, довел до увреда, натравяне или свръхдоза, изискващи медицинска намеса. Като рисков фактор се определя високата вероятност, че млад човек ще прояви суицидно поведение, включващо интерперсонални, социални / ситуационни, културни / средови причини. Защитните фактори включват смекчаване или елиминиране на риска, зависещо също от интерперсонални, социални / ситуационни, културни / средови причини. От значение е балансът между двата вида фактори.

    Към Рисковите вътрешноличностни факториспадат: Скорошна или сериозна загуба; Психичните разстройства (особено разстройства на настроението); Безнадеждност, безпомощност, вина, безполезност; Предишен опит за самоубийство; Алкохол и други вредни вещества разстройства; Дисциплинарни проблеми; Високо рискови поведения; Объркване в сексуална ориентация.

    Към Рисковите социални / ситуационни факториспадат: Скорошна или сериозна загуба (например, смърт, развод, раздяла, прекъсната връзка, ниска самооценка и самоуважение, загуба на интерес към приятели, хобита или дейности ползвали по-рано); Фамилна анамнеза за самоубийство; Свидетели на насилие в семейството; Малтретиране или изоставяне на детето; Липса на социалното подпомагане; Чувство на изолация; Жертва на тормоз или насилие от възрастен или връстник.

    Към Рисковите културни / средови факторисе включват: Достъп до смъртоносни средства (т.е. огнестрелни оръжия, хапчета); Стигмата, свързана с молба за помощ; Бариери пред достъпа до услуги; Липса на двуезични доставчици на услуги; Ненадежден транспорт при опит за самоубийство; Финансови разходи за услуги; Културни и религиозни вярвания (например, вярата, че самоубийството е благородно решение за лична дилема).

    В Защитните факторисе включват: Умения за решаване на проблеми, решаване на конфликти, по ненасилствен начин; Силни връзки към семейството, приятелите и подкрепата на общността; Ограничен достъп до опасни и смъртоносни средства за самоубийство; Културни и религиозни вярвания, които не лансират самоубийство и подкрепят самоопазването; Лесен достъп до различни клинични интервенции; Ефективно клинични грижи за психичните, физическите нарушения и употребата на вещества; Подкрепа чрез продължаващи медицински грижи и на психично здраве.

    Съществуват и предупредителни знаци, които не означават автоматично, че някой ще извърши самоубийство, но трябва да се вземе предвид сериозно и отговорно. Такива знаци могат да са: Говоренето за смърт (всяко споменаване за умиране, изчезване, скачане, застрелване или други прояви на самонараняване); Промяна на личността - тъга, отдалеченост, раздразнителност, нетърпеливост, умора, нерешителност или апатия; Промяна в поведението - затруднена концентрация в училище, на работа или при рутинни задачи; Промени в моделите на съня - безсъние, често в началото с пробуждане или успиване, кошмари; Промяна в навиците за хранене - загуба на апетит и тегло или преяждане; Безнадеждност за бъдещето - вярване, че нещата никога няма да се оправят и че нищо няма да се промени.[2]

    Общитепредупредителнизнаци засамоубийство, включват:
         Изказване насуициднинамерения;Погълнатост оттемата за смърт вразговори, писане илирисуване;Раздаването навещи;Оттеглянеотприятелитеи семейството си;Склонност към агресивно или враждебноповедение. 
         Пренебрежително държание при появата на някого;Бягане от вкъщи;Рисковото поведениекатобезразсъдно шофиранеили промискуитет; Промянавличността(откраен оптимизъмдозатвореност).


    Някоипроблеми увеличаватшансовете намисли за самоубийствопри деца итийнейджъри, адруги проблемимогат дапредизвикатопит за самоубийство.
       Проблемите, които увеличават шансовете засуицидни мисли и опитивключватДепресияилидруг проблем на психичното здраве, катобиполярноразстройство (манийно-депресивна болест) илишизофрения; Родител спроблеми със зависимости,депресияиливещества; Опити засамоубийствопреди; Приятел, връстници, член на семейството илиидол(катоспортнафигураилимузикант), който наскоро опиталилие извършил самоубийство; Разрушителенили обиденсемеен живот; Историянасексуално насилие.

    Проблемите, коитомогат да задействатопит за самоубийствопри деца итийнейджъри, включват: Притежаването или покупкатанаоръжие, хапчета, илидруги средства засамонараняване; Наркотициилипрекомерна употреба на алкохол;Ставане на свидетелнасамоубийство начлен от семейството;Проблемив училищекато например ниски оценки, разрушителноповедениеили честиотсъствия; Загубана родител илиблизък членна семействотоотсмърт илиразвод;Правниилидисциплинарнипроблеми; Стресът, причинен от физически промени, свързани с пубертета, хронични заболяванияи /илипредавани по полов пътболести;Отделянеот другите и затваряне в себе си;Несигурност околосексуалнатаориентация(катобисексуалностилихомосексуалност).

    Симптомите надепресия, които могат да доведат досуицидно поведение, включват:
     Загуба на интерес къмдейности, коитонякога са билипредпочитани; Промени вхранителнитенавици и системата сън-бодърстване;Затрудненомисленеи концентриране; Оплаквания от засиленаскука; Оплаквания отглавоболие,болки в коремаили умора, без реалнифизически проблеми; Изразяванена винаи /илинеприемане на похвали и награди.[3]

    Според Националната асоциация на училищните психолози (в САЩ) е документирано, че децата, изложени на насилие, животозастрашаващи събития или травматични загуби са с по-голям риск от депресия, алкохол и злоупотребата с наркотични вещества, както и за самоубийство. В резултат на индивидуални трагедии, природни бедствия или дори лична криза, подрастващите могат да проявяват предупредителни признаци на суицидно поведение. Родители и училищен персонал трябва да бъдат особено наблюдателни върху деца и младежи, които могат да бъдат по- уязвими поради индивидуалните обстоятелства. Това включва и младежи, които са имали личен загуба, злоупотреба, или предишни травматични събития или които страдат от депресия или други психични заболявания. Младежите, които имат тези рискови фактори и които са пряко засегнати от или са свидетели на нова криза, са най-уязвими.

    Според Националната асоциация предупредителните признацина суицидните подрастващи, могат да се разделят в няколко групи:

        Предсмъртни писма - това е много реален знак за опасност и трябва да се вземе на сериозно.
        Заплахи - заплахите могат да бъдат преки ("Аз искам да умра", "Аз отивам да се самоубия ") или  за съжаление, непряко ( "Светът ще бъде по-добре без мен ", "На никого няма да липсвам " ) . В юношеството, косвени улики могат да бъдат предлагани чрез шеги или чрез препратки в училищните задачи, особено творческо писане или произведения на изкуството. Малките деца и тези, които гледат на света в по-конкретни термини, които не могат да бъдат в състояние да изразят чувствата си с думи, но могат да предоставят косвени улики под формата на разиграване, насилствено поведение, често придружени от суицидни / убийствени заплахи.
        Предишните опити. Често най-добрият предиктор за бъдещо поведение е поведение в миналото, което може да покаже стил на справяне с тях.
        Депресия ( безпомощност / безнадеждност ). Когато симптомите на депресия включват широко разпространени мисли на безпомощност и безнадеждност, детето или юношата е с евентуално по-голям риск за самоубийство.
        Маскирани депресия. Поемане на рискови поведения могат да включват актове на агресия, нелегални дейности и алкохол / злоупотребата с наркотични вещества.
        Последни уговорки. Това поведение може да приеме много форми; При юношите, то може да бъде раздаването на ценните вещи като бижута, дрехи, списания или снимки .
        Опити да наранят себе си. Самонараняващи поведения се появяват сред деца, млади още в начална училищна възраст. Общото саморазрушително поведение включва включване в силен трафик, скачане от височини  и нараняване / рязане / белязане на тялото.
        Неспособност за концентрация или рационално мислене. Такива проблеми могат да бъдат установени в поведението на децата в класната стая, домашните навици, академичните постижения, домакинската работа, дори разговор.
        Промени във физическите навици и външен вид. Промените включват неспособност да се спи или спи през цялото време, внезапно наддаване или загуба на тегло, липса на интерес към външния вид, хигиена и т.н.
        Внезапни промени в личността, приятели, поведение. Родители, учители и връстници често са най-добрите наблюдатели на внезапни промени в суицидни ученици. Промените могат да включват и оттегляне от нормални взаимоотношения, повишени отсъствия в училище, загуба на участие в редовни интереси или дейности, както и социално оттегляне и изолация.
        Смърт и самоубийствени теми. Това може да се появи в класната стая, работни чертежи, мостри, списания или домашното.
       Важно е да се установи наличието на определен план, метод и достъп до опасни субстанции и оръжия за евентуално осъществяване на суицид. Самоубийственото дете или юноша може да покаже повишен фокус върху оръжия, увеличен достъп до опасни предмети, хапчета и т.н., и / или може да се говори за или намеква за план за самоубийство. Колкото по-голямо е планирането, толкова по-голям е потенциалът за десйтвие.[4]

    Съветите за разговоркъм родителите с деца, посегнали на живота си, включват: Разговори по топъл, необвинителен начин; Да се покаже любов и загриженост; Убеждаване колко важни са те за тях; Фокусиране върху тяхното благоденствие; Използване на думи и фрази, убеждаващи ги, че проявявате емпатия към стреса и проблемите им; Окуражаване за търсене на професионална помощ; Убеждаване, че няма да се чувстват винаги така, ако потърсят такава помощ; Приоритет трябва да е общуването с тях по позитивен начин; Да се увеличи включването им в позитивни преживявания; Да се проверяват и следят местоположението и комуникациите на детето (чрез съобщения, социални мрежи) с идеята да са в безопасност; Свързване и поддържане на контакт с приятелите на детето; Общуване често с други родители в обкръжението; Ограничаване достъпа на детето до оръжия, ножове, алкохол, опасни медикаменти и дрога; Общуване често с училищните органи, за подсигуряване на допълнителна безопасност и грижа;

    Как да се помогне на дете, склонно към самоубийство: Говорене с детето за грижите и проблемите му и директни въпроси за суицидни мисли; Обяснение за ценността на терапията и потенциалът на медикаментозното справяне със симптомите; Посочване на притесненията си с други важни фигури на възрастни от живота на детето ви; Обсъждане опасенията си с лекаря на детето ви, за да се вземат подходящите мерки за психичното му здраве; Разговор с хора от училището, които могат да осигурят подкрепа и насочване; 

    Търсене на професионална помощ: Да се вземат необходимите мерки за защита на детето - усещане когато нещо не е наред и забелязване на предупредителните знаци; Преценка дали детето проявява много от рисковите фактори за самоубийство и малко защитни фактори; Намиране на професионалист по психично здраве с опит при самоубийство на младежи, който да предразполага родителите и детето, за да се чувстват комфортно; Участване активно с детето в терапията;

    Описани са няколко интервенционни програмив рамките на психотерапията като важна част от управлението на самоубийствените наклонности и поведение: Когнитивно-поведенческа терапия и Диалектическа поведенческа терапия за младежи, диагностицирани с гранично личностово разстройство и повтарящи се суицидни наклонности. Други възможни интервенции са фамилната терапия и медикаментите. Също така е важно да има партньорство с училището и средата и местните секции за превенция на самоубийствата.

    При наличие на приятел на детето със суицидни наклонности, трябва да се каже, че ако техен приятел казва, че ще се самоубие, трябва да информират доверен възрастен (т.е. майка, медицинската сестра, или настойник), за да се получи професионална помощ за техния приятел; уверяване на детето, че това не е тяхна отговорност да реши дали заплахата на техния приятел е правдоподобна.[5]

    Според щатските болници, през последните години, трагедията на самоубийството при младите, е все по-често дискутирана и обезпокояваща тема.
    Докато самоубийство е по-често в края на тийнейджърските и началото на зрелостните години, то е третата водеща причина за смърт сред 15 - до 24 -годишни юноши в Съединените щати, но също така самоубийството е заплаха и за по-малките деца. В действителност, самоубийство е четвъртата водеща причина за смърт при деца на възраст между 10 и 14г, а в последните години, националните новини съобщават за деца на 7г, които пробват самоубийство.

    Какво показва статистиката за самоубийствата сред младите:
       Между 12 и 25 процента от децата и юношите имат мисли за самоубийство в някакъв момент от живота си.
       Суицидните поведения и отчети трябва винаги да бъдат лекувани с най-голяма сериозност и незабавни действия.
        За всяко извършено самоубийство сред младите хора, са налице повече от 100 опити за самоубийство.
        Докато опитът за самоубийство може да представлява истинско желание да умре, той често е отчаян зов на детето за помощ.
        Деца и юноши често извършват самоубийство, защото се чувстват претоварени и безнадеждни, че не могат да си представят нещата да стават по-добри.
        Децата и от двата пола и от всички възрасти, занимания и култури, са изложени на риск от развитие на суицидни мисли и поведение.
        Социалната изолация ( липса бъде включен в мрежата с връстници, дейности, групи ) е основен рисков фактор.
        Докато момчетата са по-склонни да извършат самоубийство, отколкото момичетата, момичетата са по-склонни да направят опит за самоубийство и да кажат на другите, че те или са направили опит, или са склонни.

    Най- разпространените рискови факториза самоубийство при младите са:
        депресия
        злоупотребата с наркотични вещества
        проблеми с разрушително или агресивно поведение

    Загубата на дете от самоубийство е кошмар за всеки родител. Суицидните мисли, поведение и изказвания на вашето дете винаги трябва да бъдат лекувани с най-голяма сериозност и незабавни действия.[6]

    Околочетиридецана всеки500 000на възраст под12се самоубиватгодишно, според Центроветеза контрол и превенцияна заболяванията. Броятсе е удвоилот 1979 г. насам, но през последните годинитова е билосамо14водеща причиназа смърт придецав тази възрастовагрупа, точно след менингитаи анемията.

    Цифрите санискипоняколкопричини.На първо място, факторите, коитокорелиратсъссамоубийството катодепресия, употреба на наркотици, натискот свръхконтрол, обикновеноне се проявяват предипубертета.В действителност, аутопсиинадеца, коитосе самоубиват,показват, чеима тенденция извършителите даса високиза възрастта си, което е добър показател заполовото съзряване. Както може да се очаква, процентът на самоубийстватасе увеличавасред подрастващитена възрастот 10 до 14(1,3 на 100 000) идостига връхсред тийнейджъритеот 15 до 19(7,67 на100 000). Друга причиназа нискияпроцент на самоубийствасред децатаеродителскинадзор.Колкото по-малко едетето, толкова по-вероятно еродителда бъденаблизо, за да се намеси.

    Има също така идруг проблем - какво се определя катосамоубийство? Детските самоубийстване са катоюношескитесамоубийства или тези на възрастните,коитообикновено започватс една идея, продължат сплани завършват сдействия.Самоубийствотосред децатаепо-вероятно дабъдеспонтанени по-малкосвързан спсихично разстройствоили агресия. Това често сеотразявав метода: Вместо обесване,нараняване с новили с помощта напистолет, суициднитедеца са склоннида се самоубиятчрезправене на неща, забранени им от родителитекато тичане на улицата с коли илискачайкипрез прозореца.

    Факторите, които са причинадецата дасе самоубиват,се различават слабо оттези на по-възрастните.Депресията може даизиграе роля, но среднай-младитесамоубийци, предразположението къмимпулсивносте също толковаважно.Децата, коитосе самоубиват, често имат нарушения внастроението, ADHD, или "поведенческо разстройство", което по същество означава,антисоциалноповедение.Животът в агресивна обстановкасъс злоупотреби и насилие може даположи основитенасуицидно поведениеиедин инциденткато даизгонване отучилище илипочиналроднина,може да гозадейства.[7]

    По полови различия, в САЩ почти 6 пъти повече момчета между 15-19г извършват самоубийство като съотношението от момчета към момичета се увеличава от предпубертетна възраст до ранна зрялост. Същият модел на полови различия не съществува във всички страни. За хора между 15-24г в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зенландия, самоубийството е по-срещано при момчета, отколкото при момичета, а в някои страни в Азия (напр. Сингапур), няма разлика от пола на извършителите и в други (напр. Китай), мнозинството на извършители на суициди, са от жени.

    Самоубийството често се свързва с агресивно поведение и злоупотреба с алкохол и вещества, които са по-често срещани при мъжете. Начините за самоубийство сред жени като свръхдоза, са с по-малко фатален край, отколкото при мъжете като обесване. Въпреки това, свръхдозата може да има различни импликации за фатален край в различните общества. Там където медикаментите не са достъпни, е по-вероятно свръхдозирането да бъде с фатален край, отколкото в страни с добре развити центрове за лечение.[8]

    Ако едно дете има депресивно разстройство, той или тя е седем пъти по-вероятно да направи опит за самоубийство. Около 22 % от депресираните деца се опитват да извършат самоубийство. Също така, сред деца и тийнейджъри, които опитват самоубийство, е осем пъти по-вероятно да имат разстройство на настроението, три пъти по-вероятно да имат тревожно разстройство  и шест пъти по-вероятно да имат проблем със злоупотребатас наркотични вещества. Семейна история със суицидни опити и оръжия, които са на разположение, също така увеличава риска. По-голямата част (почти 90% ) от децата и юношите, които опитват самоубийство, имат психични разстройства. Над 75 % от тях са имали някакъв психиатричен контакт през последната година. Ако такива контакти са все още налице, рискът от самоубийство трябва внимателно да се оценява редовно. Ако децата живеят постоянно с идеята за смърт и си мислят, че смъртта е нещо хубаво и приятно, те са по-склонни да направят сериозен опит .

    Много хора смятат за основна причина, че децата и юношите се опитват да се самоубият, е манипулация на другите или да се получи помощ като "зов за помощ ". Въпреки това, когато деца и юноши са попитани веднага след техните опити за самоубийство, техните причини за опита им за самоубийство, са повече като на възрастните като за една трета от тях, основна причина е, че искат да умрат. Друга една трета иска да избяга от безнадеждна ситуация или ужасно умствено състояние. Само около 10% са се опитвали да получат внимание. Само 2% определят получаването на помощ като главната причина на опитите за самоубийство. Децата, които наистина искат да умрат са били по-депресирани, по- гневни  и по-големи перфекционисти.

    Суицидномисленепри децата

    Това означава, чеедин човек мисли засамоубийство, но няма план. Това нее нещо необичайно. Около3-4% от подрастващите са обмислялисамоубийствопрез последнитедве седмици.Тезимисли самного по-вероятниисериозни, ако дететовече енаправило някогаопит за самоубийство, докато е билов депресия, илиепесимистично. Децата, коитовсе ощеса депресиранииса направилипредишни опитиза самоубийство,са изключителносклонни дамислятсериозно засамоубийство.

    Пример: Дженаена 13г.Тяе достадепресиранаи разполага сповечето от споменатитесимптоминадепресия. Тя спилошо, не разполага сенергия, не може дасе концентрира върхуработата сииемногораздразнителна.Мисли за бягствоиликолко хубавоби било да сеизмъкне от тозиужасенживот. Мисли  понякогазасамоубийство, нои за това, какможе даго направи.В момента, тя казва, чее твърдеуплашена, за данаправи нещо реално - товаесамоубийственомислене.

    Деца и тийнейджъри със суицидни планове

    Това означава, че е налице умисъл за самоубийство и начин да го извършиш в съзнанието си.

    Пример: Алън е 12. От това, което той може да види, животът става по-зле всяка година; не може да си представя да живее по този начин за повече от 50 години. Много е раздразнителен, винаги е в противоречия с родителите си  и най-вече казва и мисли, че "Животът е гаден! ". Когато излиза за разходки, мисли основно за две неща: На първо място, да скочи в предната част на камион, но не прави това, защото се страхува, че няма да стане - това означава, че в крайна сметка ще боли, но няма да е мъртъв. Второ, обмисля да слезе на кея и да скочи, но не е сигурен точно как да се направи това, за да се увери, че никой няма да тръгне да го спасява.

    Други примери включват случаи на последователно и редовно събиране на голямо количество медицински хапчета от възрастни роднини, писане на предсмъртно писмо, срязване на вени в изблик на отчаяние и пр.[9]

    Управление насуицидните мисли иповедение:

    Когато подрастващите иматмисли засамоубийствоилиопит, има няколко неща, които трябва да се имат предвид:

    1. Да се вземенасериозно - Ако едно дете  казва,че иска да умре, това заслужававнимание. Много възрастнисмятат,че децата итийнейджъритенаистина негоимат предвид, когатосе говори засамоубийство.Данните, събранипрез последнитедведесетилетия,яснопоказват, чепонякогадецатаискат да кажат точно това.

    2. Да се премахнетабутоза говоренезасамоубийство - Акоима депресиранодете, то със сигурностможе дасе мисли засамоубийство.Избягването на тази тема няма да реши проблема; в краен случай, въпросът може да се зададе директно при съмнения за подготовка на самоубийство. Привъзникналстресор(например проблеми сили половинка) да се говори открито.

    3. Търсене на помощ - Суициднитемисленеилиопитипочти винагиозначават, че някаква професионална помощтрябва да се потърси. Повечето децаи юноши, които имат суициднимисли илиса направилиопити за самоубийство, свидетелстватзанай-малкоедно, а понякога иповече отеднопсихично разстройство. Тезинарушенияочевиднотрябва да бъдатидентифицирани и третирани. За медицинско сериозниопити, това обикновено означава,да се отиде директнов болница, а след товада се насрочи среща с психиатър, след като е преминаламедицинскиизвънредната ситуация. Понякогатова означава,психиатричнахоспитализация.За по-малкосериозните опити, това означава ежеседмични срещи и пр

    4.Надзор

    Ако детеправиопит за самоубийствоилиима план, трябва да бъдат уверени, че не са сами; трябва дасе гледат, докато не може да сепрецени внимателно, че вече опасността е преминала.Това можеда бъде самовъпрос надниили повече.Никой необича дасенаблюдавапрез цялото времеи затова еизтощителнозавсички засегнати.

    5. Да се избягваманипулация - Някоихора използватсуициднимисли илиопити, за даполучат това, коетоискат, илида избегнат неща, които неискат да правят. Хората опитватсамоубийство, заданараняват другите, да се опита даси го върнат намомче или момичеида се измъкнат отработа или училище. Чрез поддържанена тази вероятноств ума,повечето родители(с малко помощ) могат да попречат насуицидното поведениеда се превърне внавик.
    6. Предотвратяване насамоубийствочрез ограничаване на достъпадоогнестрелни оръжия,хапчетаи т.н. - Понякогахората забравят,че най-важнотонещо, което данаправят срещусамоубийството надецае да сеуверят, чене разполагат сдостъп донай-често срещаните методи, които хората използват. Това означава,да се приберат всичкилекарствав заключеншкаф; не трябва да имаоръжияв дома,дори ако те сазаключени; самобръсначкии пяна за бръснене се съхраняват наедно и също мястокато лекарствата.[10]

    Самоубийството често е свързано с депресията и злоупотребата с алкохол и други вещества. Ранното откриване на тези психо-социални проблеми при високо  рискови групи от семейства и здравни специалисти, е важна част от кампаниите за превенция на самоубийствата, заедно с предоставянето на ефективна подкрепа и лечение. Много страни са за насърчаване и промотиране на психичното здраве и развиващите се национални стратегии за превенция, насочени към най - рисковите групи. В Германия, както и Финландия и Исландия, програми за превенция на самоубийствата са били базирани на усилията за насърчаване на силно многосекторно сътрудничество и работа в мрежа.[11]

     

    Използвана литература:

     

    Gould, M. S., Shaffer D., Greenberg T., The epidemiology of youth suicide. In: Suicide in Children and Adolescents. Cambridge Child and Adolescent Psychiatry, Cambridge University Press, 2003.

    Посетено на 24.01.2014 от http://www.apa.org/about/governance/president/suicidal-behavior-adolesce...

    Посетено на 24.01.2014 от http://books.google.bg/books?id=SEq1nvPbITMC&printsec=frontcover&dq=suic...

    Посетено на 24.01.2014 от http://www.childrenshospital.org/health-topics/conditions/suicide-and-teens

    Посетено на 25.01.2014 от http://www.healthyplace.com/depression/articles/suicide-and-children/

    Посетено на 25.01.2014 от http://www.nasponline.org/resources/crisis_safety/suicidept1_general.aspx

    Посетено на 04.01.2014 от http://www.oecd-ilibrary.org/sites/factbook-2013-en/12/01/03/index.html?...

    Посетено на 25.01.2014 от http://www.slate.com/articles/news_and_politics/explainer/2008/10/do_chi...

    Посетено на 25.01.2014 от http://www.webmd.com/a-to-z-guides/warning-signs-of-suicide-in-children-...




    [8]Gould, M. S., Shaffer D., Greenberg T., The epidemiology of youth suicide. In: Suicide in Children and Adolescents. Cambridge Child and Adolescent Psychiatry. Cambridge University Press, 2003.


    0 0

    Автор: 
    Цвета Калейнска

    Маркетингът в днешния конкурентен свят се нуждае от инструментариум на ръба на новостите и предизвикващ активност. В работата си за големи компании, като Парамаунт и Тойота, наблюдавам често създаването на нови подходи за сегментиране, разглеждане и анализиране на купувачите или на клиентите на световноизвестните корпорации, произтичащи от изменията в поведението и нагласите на хората в реалния и във виртуалния свят .

    http://nauka.bg/sites/default/files/field/image/cveta.png

    В отговор на бързо развиващата се маркетинг индустрия, маркетолозите навременно разработиха социалните мрежи като инструмент за реализация на стратегическите корпоративни планове и като ключов канал за провеждане на промоционалните кампании. За съжаление, по отношение на опознаването на самата аудитория, експертите не са толкова модерни и  се доверяват основно на класическите методи и подходи като фокус групи, социологически изследвания, интервюта и т.н.

    Един от най-новите способи, който компании в САЩ развиват за предлагане на допълнително дълбоко “гмуркане” в социалните мрежи отвъд океана, е нетнографията. За какво обаче на маркетолозите са им нужни нови способи и средства за слушане в социалните мрежи? Това е въпросът, който можем да си задаваме почти всеки ден, тъй като иновативните маркетингови стратегии се менят постоянно, а отговорът винаги ще е един и същ. Разбира се, всичко е заради покупките, които компаниите искат техните клиенти да правят, и за увеличаването на печалбите.

    Нетнографията е единственият естествен метод, който предоставя пълна картина за един потребител.

    Дигиталните платформи за комуникация, и конкретно нетнографията, предоставят възможността за създаването на цялостен образ за потребителя, в голяма детайлност, което пък от своя страна  дава:

         Цялостна картина на пазара -  сегментация, продуктово групиране, общи характеристики и др.;

         цялостно обобщение на текущите онлайн комуникации - категории, символи, картини и др.;

         обосновка за избора на клиента от социална гледна точка - мотив за покупка, процес на закупуване (на място или онлайн) и т.н;

         подробна информация за нагласите към марката/продукта - декодиране на  автентичен авторски текст (под формата на мнение - постове в социални канали), както и визуален и аудиовизуален анализ (чрез споделените снимки и видео от автора).

    В нетнографията онлайн взаимодействията на потребителите се възприемат като отражение на личната култура, което спомага за получаването на по-задълбочено разбиране за това кой всъщност е самият потребител. Колкото повече знаем за него, толкова повече възможности имаме да му предложим за това, което търси, без да е нужно да задаваме въпроси. В САЩ използването на този похват се разраства и тенденцията в развитието не само на нетнографията, а на всички способи за дълбоко “гмуркане” в информацията на потребителите,  ще продължава с все по-бързи темпове, тъй като пазарът става все по-разнороден.

    Нетнографията предоставя уникално конкурентно предимството на всеки бизнес, предлагайки възможността да се вземат по-прецизни, по-добри и финансово безопасни решения  за продукта или кампанията. Този метод е тайното оръжие на маркетинг индустрията и е доказателство как социалните мрежи са причина за непрестанна иновация.


    Източници на информация:

    http://skitsol.com/wp-content/uploads/2013/10/Netnography-Marketers-secret-weapon.pdf

    http://www.nova.edu/ssss/QR/QR15-5/kozinets.pdf

    http://www.nyu.edu/classes/bkg/methods/netnography.pdf


    Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за Dogs Bollocks 5, DB5 Inc.в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 г. се премества в САЩ, за да получи висше образование. През 2012г. Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по маркетинг мениджмънт, международен бизнес и икономика. Понастоящем е студентка в Градския университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 г. е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165-сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социалномрежови кампании, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделката е посветила на обучаване на жени лидери и стимулиране на  образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

    .

     

     

     


    0 0

    Автор: 
    Мария Георгиева

     

    Около нас непрекъснато чуваме думичките Европейски проект. Често обаче тези думи звучат далечно, все едно от друга планета. Европейските проекти и възможности за учене, мобилност развитие обаче са и за нас, хората, които не си поставят мащабни цели като да променят инфраструктури и да променят системата на образование, а искат да променят нещо в себе си, света около себе си, подхода на работата си, организацията си. Понякога чуваме и истории на студенти или млади, заминали за чужбина да изживеят приказката на своята половин или една годишна мобилност, а понякога и повече. Възможности за развитие не само за младите и студентите, но и за възрастните, вече извървели пътя на „извоюването” на дипломата и започнали професионалните си живот. Възможности има както за професионално, така и за личностно развитие. Има и такива, които представляват хармония на двете. Една такава възможност-предизвикателство за мене беше и Грюндвиг асистентски стаж. И макар програмата Грюндвиг да е вече част от новата интегриранапрограма„Еразъм+“ (www.hrdc.bg), подобни възможности като асистенстки стаж все още съществуват. Това, което е необходимо, е инициативност. Инициативност, проактивност и желание за учене, развитие, отвореност към различното, отвореност към предизвикателството.


    http://nauka.bg/sites/default/files/field/image/Team-building%20aktivnost_sc.jpg

    Както в сферата на формалното – училищното, така и в сферата на неформалното образование, непрекъснато е нужен нов живот. Нови идеи, нови методи, нови добри практики. Работещите в сферата на неформалното образование, често си задават следните въпроси: как да развият дейността на организацията си, как да подобрят програмите си? Един от възможните отговори е именно ученето от практиките на задгранични партньори или други организации.

    За самата мене едно от най-невероятните неща за Грюндвиг асистентски стаж е свободата, която дава. Свобода да избереш от чии добри практики и опит искаш да учиш и да се развиеш, върху какво точно да се насочиш, в коя страна да избереш да проведеш максимум 45 седмици за да се фокусираш върху нещата, които искаш след това да промениш в своята работа, в своята собствена организация. Самата аз, идвайки от неправителствения сектор, видях огромен потенциал за учене от практиките на друга организация партньор. Това и определи решението ми да кандидатствам именно за стаж в тази организация.

    За мене Грюндвиг беше от самото негово начало до края на проекта ми едно предизвикателство, приключение, изживяване след което никога работата ми няма да е същата както преди. Самата аз никога няма да бъда същата. Изборът ми на страна, в която да искам да проведа стажа си не беше случаен – Трансилвания, Румъния с нейните 4 националности (румънци, унгарци, роми и саксони), живеещи заедно,  за мене е една от най-интересните области в Европа, които досега съм посетила. Изборът ми на организация също не беше случаен – организацията, в която прекарах почти 11 месеца като Грюндвиг асистент, е партньорска организация на Аутуърд Баунд България. И тъй като както приемащата ми организация в Румъния – Outward Bound Romania, така и онази в България, са част от голяма международна мрежа, то и двете работят по една и съща методология, подобни целеви групи и имат подобни стандарти. Това обаче изобщо не значи, че начинът на функциониране на две толкова подобни организации е един и същ. Културната и икономическата действителност в двете страни – България и Румъния е различна и макар да се осъществява обмен на добри практики, то отново тези практики трябва да бъдат реадаптирани към реалността.

    Трансилвания от своя страна е също толкова пъстра, колкото и работата ми в организацията Outward Bound Romania. Не са и малки трудностите, съпътстващи адаптацията в област, където всъщност говоримите езици са поне два (румънски, унгарски, в някои градове и немски). И точно това прави ученето още по-интересно, още по-предизвикателно. Тъй като моите основни задачи бяха както да разработвам и координирам проекти, свързани с мобилност с цел неформално обучение, така и да обучавам групи възрастни по методологията на преживелищна педагогика, беше предизвикателство понякога когато се налагаше да работя с групи, чиито език (унгарски или румънски) всъщност не говоря. Макар и много по-големия дял от работата ми да беше обучаването на международни групи на английски език и работа по международни проекти, най-емоционалните ми спомени и преживявания са именно от работата ми с групи, чиито език всъщност не говоря!

    Защо обаче да бъдем инициативни, защо да приемем предизвикателства като тези? Самата аз смятам, че е често крайно необходимо да излезем от зоната на комфорта си, от зоната на познатото, за да можем да се развием и продължим напред. Да започнем нещо ново, да научим нещо повече за себе си, да опознаем света около себе по-добре, научавайки повече за живота на други култури.  Да променим нещо в работа си към по-добро, да променим нещо и в онези около нас. Да изградим сами платформа за своето учене, защото ние сме единствените, отговорни за това в собствения си живот. Да дадем вдъхновение…

     

     

     

     


    0 0

    Автор: 
    Николай К. Витанов Институт по механика на БАН

    КЪМ ЧАСТ I: От политическото съзнание до държавната намеса

    КЪМ ЧАСТ II. От политическата идеология до политическия елит

    Част III. От политическите партии до външната политика


    Размисли от града, където юридически трябва да е столицата на империята
    И ето ме пак в Брюксел. Тук е весело – животът си върви и не го интересува какво става с политическото театро в София. Като  гледам Пишльо как невъзмутимо си пишка от фонтанчето в самия център на града, си мисля, че няма защо да наливам черни краски в тази заключителна част. Още белгийската бира е супер, а човек има  какво да види като история и култура, а може да се срещне със специалисти от области, които го интересуват. Затуй, нека тази трета част бъде весела! Нищо, че  политически  по отношение на Европейския съюз Брюксел е разпънат между Берлин, Париж и Лондон.  За сметка на това пък парка до кралския дворец е прекрасен, а шоколадът е още по-хубав. И още – в хотела имам сателитна телевизия. Гледам - по някакъв марокански канал показват умопомрачителни рокли, дълги до глезените разбира се, но такава изработка, каквато не съм виждал и няма да видя скоро от нашите дизайнери и дизайнерки – фиг.1 е бледо копие на това, което видях. И се изненадах, честно казано.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_1.jpg

    Фигура 1. Марокански кафтан. Хубавото си е хубаво.

    По друг канал пък емирът на Абу Даби раздава дипломи на випускници на университет. Лично и пред него дефилират девойки без фереджета – представители на местния елит. Интересни неща могат да се видят в имперската столица, а!   Светът върви напред и не се интересува, какво става по периферните неолиберални помийни ями, където нещата вървят назад. Превключвам канала - руснаците кротко си гласуват в Донецк и Луганск, а украинската икономика  си се скапва, защото твърдата валута от износ идва главно от източната част, а там се водят бойни действия. Карай, ще ги набълбукаме и тях със заеми, ще им кажем за светлата перспектива за еврочленство (няма да казваме кога обаче щото работата е малко „маняна”). Руснаците методично си действат, американците също, а Европа седи и си приказва. Но какво е днес Европа – питам се и какво може тя да противопостави на руския мечок. И тъкмо се питам и пак превключвам канала и се появява  нещото Кончита Вурст, току що спечелило Евровизия. А, това ще да е Европа, мисля си и като я гледам това нещо  с брадата и с роклята, си мисля как ли ще реагира такава Европа на  действията на Русия?  Дали ще седне в танка или пък близалка ще почне да търси? Разбирам ги американците, добре ги разбирам, но какво да се прави.  Кончитите нищо не могат да направят срещу руските танкове. То пола си не е решило горкото, какъв ще е, ние ще чакаме на танкове да противодейства. Е ще да противодейства де – ще се обърне с гръб към танковете и ще покаже ценностите си. И ето им повод за размисъл на американците. А аз махам с ръка, чакам Кончитата да надмине ABBA (както обещава) и отивам  напред към моя наръчник за учените от естествените науки. И тъй.

    Що е политическа партия и кои са Човеците (с главно Ч)

    Та бяхме стигнали до политическите партии. Политическата партия е (внимание сега!) доброволен съюз от хора (туй добре), обединени от единни цели (и туй не е лошо) и действащи в името на интересите на дадена личност или няколко личности, стремящи се към обладаване (ех, каква дума!) на политическата власт или към участие в осъществяването на тази власт в държавата (оп-пааа, стана ли ясно сега кои са Човеците!).
    Политическите партии би трябвало да изразяват и защитават интересите на някакви социални групи и/или обществени слоеве. Би трябвало де, стига сте се подсмихвали!  За разлика от други социални движения и организации, политическите партии имат непосредствено отношение към властта – те се стремят да я завоюват или поне да и влияят (а по-горе пише – и да я обладаят в интерес на една или няколко личности). Поради тая работа има цели три начина да се направи политическа партия – отгоре, на основата на група депутати в парламента или на част от политическия елит, отдолу – на основата на обществени движения или чрез събиране на съмишленици на определена идеология и накрая – комбиниран начин – отдолу и отгоре, чрез съвместни действия на част от елита и граждански групи.  Та не се чудете, каква е целта на изпълненията, дето ги гледате из парламента – отделят се депутати и хоп – нова партия. Властицата, властицата – това е целта, да не си мислите, че целят откритие да направят или хубава статия да напишат! Властица води до парица, а парица е царица – фиг.2.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_2.jpg
    Фигура 2. Той вече е наясно как се прави политическа партия.  Пък каква емблема ще избере – туй вече е следващ въпрос. Според зависи.


    Отстрани погледнато, съдържанието на политическата партия е облечено в подходяща форма (ще ме извините, но веднага ми изниква образа на онова брадато нещо в роклята като си помисля за съдържанието и формата. Вероятно ще ми мине след 2-3 дни).  Та формата е свързана с партиен устав, партийна идеология, има и партийна програма, че и конституцията на съответната страна трябва да се спазва.
    Политическата партия си има и структура, която се състои от две групи – поддържаща маса и елитна класа. Поддържащата маса – това са привържениците на партията – тези, дето гласуват за кандидатите на партията па избори. Ама и те ли били в структурата на партията – ще кажете. И те, и те, за къде без тях – фиг. 3

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_3.jpg
    Фигура 3. Мишлета, подкрепящи борбата против олигарсите. Пък каква стана тя? В новата власт – олигарх до олигарха. За друго явно ще да е била борбата. Я, по-сериозно – ще кажете. Добре – ето – по-сериозно – това е поддържащата маса на партиите на елитната класа. Пък партиите обладават държавата и властта в интерес на един или няколко човека. Така добре ли е, или пак не ви харесва?

                Елитната класа има една част, когато партията не е на власт и две части, когато партията е на власт.  Та когато партията не е на власт, елитната класа включва членовете на партията, партийните идеолози и  мозъчния тръст на партията (тия последните две групи може и формално да не са партийни членове), партийната бюрокрация и партийните лидери.  Когато партията се добере до политическата власт, тогава се обособява една под част  на партийния елит и това са длъжностните лица, получили длъжности в държавния апарат по партийна линия и още, депутатите и членовете на правителството, ако има такива. Уха-а-а - да знаете, какво става, когато трябва да се обособи тая под част на партийния елит! – де да можехте да видите тая мила, родна картинка. Защо ли не са живи Алеко Константинов и Ст. Л. Костов, че да я опишат!

    Брей, че интересно. Я кажи още за поддържащата маса г-н Витанов?
    Ами да кажа. Вие, драги ми учени от естествените науки, замисляли ли сте се над въпроса, какво е това гражданин?  М-да-а, ще кажете, гражданин е всеки член на обществото, който има гражданство. Тъй. Да де, ама има и още нещо – да се гражданин, означава, че си свързан с държавата и имаш задължения (и права). Длъжен си да спазваш конституцията и законите, но можеш и да участваш в избори например. А като си гражданин, може да влияеш върху политиката. Как? – ами по два начина – като участваш (или не участваш) в избори и (внимание) като участваш и създаваш организирани обществени групи.  Пък тези групи биват два вида: групи за натиск и групи по интереси. Ще кажете, че това не е важно. Ама я прочетете преди това надписа на  фиг.4.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_4.gif
    Фигура 4. Актуално за нашите земи предупреждение (резултат от мъдро наблюдение на умен човек по едни други земи, където се случва същото, че и в по-големи количества).

    Не всички от тези групи имат за цел да се борят за политическа власт.  Част от тях  изразяват емоции, очаквания, идеи, гледни точки на членовете на групата.
    И от какъв зор се формират тези организирани групи?  Във физиката например   има доста случаи където потенциалната енергия преминава в кинетична. Такъв един (заедно с други) фактор действа и при групите. Има обществен проблем, който се изостря (трупа се потенциална енергия) и се привлича вниманието на хора. Формира се група (потенциалната енергия минава в кинетична) и тази група се опитва да влияе върху политиците. Ако влиянието е надпрагово, политиците реагират, ако е подпрагово – енергията дисипира.  Значи мъдрият  управник – фиг.5 агира (да предотврати натрупването на потенциална енергия), реагира (да намали енергията по даден проблем) и дисипира (това няма да го обяснявам, защото и свързано с противодействие срещу организирани групи).

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_5.jpg
    Фигура 5. Мъдрият управник. Не си мислете, че е лесно. Първо трябва да си завъдиш вълчи зъби. После, трябва да се научиш да ги употребяваш внимателно, за да не подплашиш....


    Политически процеси и политическо участие
    И тъй, още съм в имперската столица и гледам различни телевизии. Сега гледам една руска.  Следва да се отбележи, че руснаците са усвоили прекрасно цялата американска теория на информационната война и пропагандата. Има и още нещо – техните хора в източна Украйна смело стоят срещу куршумите. Има правилна настройка на умовете значи. И как става тоя фокус? Ето как идваме до нещото, наречено политически процес. Политическите процеси включват формите на дейност на политическа дейност на политическите субекти.  Процесът включва последователни действия за достигане на определена цел и при него системата минава през различни състояния.  Я да задам малко въпроси без отговор. През какви състояния ще мине Украйна?  Що ли за действия ще има още. И каква е крайната цел? Интересно, а! Я само да отбележа, че субективните стремежи на участниците в политическите действия са свързани с техните интереси, които в края на краищата са свързани с политическата власт и със закрепване или промяна на обществените отношения. И сега да кажа – в Украйна и да спра дотук, че ако продължа, може да кажа нещо страшно.  Но политическият процес  е материализация на съзнанието и волята на индивидите и групите.  И когато волята и съзнанието го има, индивидите и групите не се боят от куршумите. И за да бъдат спрени, трябва да бъдат окървавени.  Което и става.
    Но да се върнем на политическото участие – това са действия на гражданите, имащи за цел да влияят върху държавната политика и управлението на държавата или целящи да изберат устройващи ги политически лидери на всички нива на властта. Политическото участие може да е хаотично или организирано, законно или незаконно, автономно или мобилизирано.  А като гледа човек фиг. 6, направо го втриса от това, що за субекти могат да бъдат свързани с политическо участие.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_6.jpg

    Фигура 6. Пази боже! Ама такива вероятно гласуват доста по-често от вас, драги ми учени от естествените науки! 

     

                И стигаме до въпроса за

    Политическото лидерство и политическите кризи
    Ей, ще кажете, не можеш да се удържиш г-н Витанов и все ще свържеш политическите лидери с политическите кризи. Ами, те са си свързани, момичета и момчета!
    Сега ще направим следното нещо. Представете си, че ние с вас сме представители на стабилна страна и отиваме в друга държава, пълна с „Гандалфовци” – от добри, по-добри, борци за правда и за свобода и даващи душата си за народа „патриоти”. Като зли последователи на Саурон, ние искаме да разбием националния елит на таз държавица до такава степен, че когато брадата певица от третия пол (демек то) спечели песенен конкурс, по телевизията да се появява фърфальончо и да обяснява, как брадатата певица пее по-хубаво от славейче (че и от АББА) и как хомосексуализма и нямал нищо общо със спечелването на наградата. Та при това нашият разбрицан елит трябва благоговейно да клати глава и да възприема „новите ценности”.  Я да видим как може да го направим това нещо. И за начало – нещо весело – фиг. 7. Пък после, нека се запасим с малко теория за политическото лидерство, политическите кризи, политическата култура и политическия морал. И по естествен начин ще стигнем и до нашето сатанинско дело – какво да инсталираме като елит и как да го вържем на каишка като му набием удобно за нас политическо съзнание. Къде ще го набием – и това ще разберете.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_7.jpg

    Фигура 7. Не е лошо да се има тази мъдра мисъл наум. А и това, че политици, които не лъжат, са ценни като много големите диаманти. Защото се срещат също толкова рядко. С две думи, какво следва да очаквате драги учени от естествените науки. Ами следва да очаквате – политик до политика, лъжец дo лъжеца (и това до всеки камък).

                Като говорим за политическото лидерство, трябва да отчетем няколко фактора. Най-напред  (и запомнете добре) политическото лидерство е форма на власт! Нейн носител е един човек (или органичен брой хора) и тя е насочена отгоре надолу.  Поради тази особеност, политическото лидерство е свързано с влияние върху околните. Но това влияние не е какво да е, а и то си има  особености.  Най-напред влиянието не е основано на приложение на сила, а на авторитет (докато този авторитет се признава).  Второ влиянието  е асиметрично – лидерът има много по-голямо влияние върху околните, отколкото те върху него.  И накрая, за да е ефективно, влиянието, свързано с политическото лидерство трябва  да е постоянно и да се разпространява върху цялата партийна структура (а в някои случаи и върху големи части от обществото и дори върху цялото общество). И още по-накрая политическото лидерство е свързано с управленски статус – това е позиция, свързана с приемане на решения и управленски функции, които дават по-висок статус на политическия лидер.
    Политическото лидерство има две лица. Едното лице е свързано с формалния статус, свързан с притежанието на власт и изпълнение на определена социална роля. В очите на обществото това има голямо значение при оценка на политическия лидер. Обаче политическото  лидерство има и друго, относително по-скрито лице – то е свързано с личните качества и поведение на заемания пост. Това лице е свързано с удържането на позицията на политически лидер (за която явните и неявни кандидати са много, а по нашите ширини се измерват не на бройка, а с тонове). Това лице е свързано също с оценката на лидера като резултатен или нерезултатен, като добър или лош ръководител.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_8.jpg
    Фигура 8. Трудно е хем да се опитваш да удържаш лидерството си, хем да правиш големи промени. Малко го могат това. Повечето гледат да удържат политическото лидерство и накрая го губят, защото нищо не правят. Диалектика, братче.

                И така, политическото лидерство има 3 компоненти. Най-напред са индивидуалните черти на лидера. После идват инструментите, които той използва и ресурсите, с които той разполага. И накрая идва ситуацията, в която лидера действа и която влияе върху него, разбира се – фиг. 8.
    Способните политически лидери са малко, не само у нас, но и по света. А когато действат неспособни политически лидери, често се стига до политически кризи.  Но какво е политическа криза? – това е такова състояние на политическата система, при което тя не може да изпълнява част или всички от своите функции (и най-вече организаторските такива).  Та, както вече се досещате, кризите са като болестните – биват леки, тежки или смъртоносни (водещи до разрушаване на политическата система, че и на подсистеми и чак на цялата обществена система).  Политическите кризи биват единични и хронични. Особено тежки са политическите кризи, които вземат, че съвпаднат с времевия период на смяна на елита.  За разрешаването на тези кризи се налага значително коригиране на политическия курс – фиг. 9.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_9.jpg
    Фигура 9. Както казват китайците – опасността е и възможност. Та при големи кризи има  големи опасности и възможности за велики дела. Които българският политик пропуска, приснишавайки се, че да мине опасността. 

                И  какво става при политическата криза? Ами зависи колко е дълбока. Дълбоките политически кризи, обхващащи значителна част или цялата обществена система обикновено водят до цялостна смяна на елита и до изменения на целия социален живот. Такива кризи са свързани с революциите, като френската революция от 1789 година или революцията от 1917 година в Русия. 
    Политическите кризи са неизбежно следствие от развитието на обществото. Ако политическият елит е на висота, той ги решава без особени последствия за социално-политическата структура на обществото и държавата. Но ако елитът е некадърен: леле – мале! Ако елитът не се справи и кризата е достатъчно дълбока, той се заменя с друг. Старият елит не ще да пусне кокала (разбира се, че не ще). По това как протича смяната на елита, човек може да съди за развитието на обществото. Колкото смяната на елита е по-незабележима и по-културна, толкова обществото е по-развито. В неразвитите общества смяната на елита е едновременно фарс и трагедия. Ако елитът е тъп – не може да решава политическите кризи и при това не ще да пуска кокала, за да се задържи на власт, той променя политическия режим по посока на тоталитарен режим – засилено се използват идеологически и силови държавни мерки за потискане на обществената реакция и политическата ситуация става нестабилна. А, да – и по телевизиите тръгват сълзливи сериали за приспиване на общественото съзнание.
    И като сме тръгнали да говорим за елита, хайде да поговорим за две негови характеристики

    Политическа култура и морал
                Да поприпомним някои неща за политическата култура, но във връзка не с цялото общество, а във връзка с политическия елит.  И тъй политическата култура е съвкупност от ценности, убеждения, ориентации и изразяващите ги символи, която е приета в рамките на елита и регулира поведението на неговите членове.  Политическата култура на елита трябва да включва политически идеали, политически ценности и действащи норми на политическия живот.
    Като погледнем политическата култура от гледна точка на отделен член на елита, това е политическа култура на участието – тя е съвкупността от позиции, ценности и начини на поведение, които засягат отношението между члена на елита и другите членове на елита, властта и гражданите.
    Защо толкова се спираме на политическата култура? Ами заради функциите и. Важна функция на политическата култура е идентификацията и реализациата на потребностите на хората (от елита) и разбиране на груповата им принадлежност.  Друга функция е да дава ориентация и обяснение на смисъла на политическите явления (иха-а-а-а). Третата функция е да подпомага адаптацията и социализацията  чрез приобщаване към навиците на политическо поведение. Следваща функция е обединение около зададени ценности. И не на последно място – политическата култура подпомага взаимодействията на субектите и институтите на властта на основата на стереотипи и символи (като стереотипа за толерантност и символът „то” – брадатият певица – да, така съм го написал – брадатият певица, а може би трябва да пиша – брадатото певец в рокля – чудя се и аз как да го опиша това).
                Та политическата култура като връзка между политическото съзнание и политическото поведение включва 4 компонента.   Най-важният е може би поведенческият компонент – политическото поведение като способ на реагиране на ставащите в обществения и политически живот събития.  После идва когнитивният компонент – това са представите за различните страни на политическия живот на обществото. Третият компонент е афективният – това са чувствата и преживяванията, изпитвани от политическия субект във връзка с неговото участие в политическия живот.  И накрая идва оценъчният компонент – това са изработените от субекта критерии за оценка на съществуващите политически отношения и политически процеси от гледна точка на тяхното несъответствие или съответствие на целите, ценностите, идеалите и нормите на политическия субект.           
    И сега да минем към морала.  Моралът играе важна роля в политиката (дори и когато липсва у политическите субекти).  Моралът е съвкупност от норми и правила на поведение, породени от съществуващите обичаи и традиции.  Съществуващите морални ценности в обществото не бива да са безразлични за политическите субекти (освен ако политическите субекти са толкова некадърни, че не осъзнават това или им е платено за да пренебрегват традиционните морални норми).
    Моралът няма въплъщение в апарата на властта, но моралът присъства при всяка проява на властта.  Главното в политиката (според Макиавели) не е моралът, а постигането на целта, дори способите за постигане на тази цел са несправедливи и аморални.  Оттук има различни видове взаимодействие между морала и политиката и първенството на морала над политиката е само една от възможностите.  Други възможности са: обособено съществуване на политиката и морала, та чак до пълен разлив между тях - от дискусии за това с какви средства трябва да се постигат политическите цели, та чак до даване на право на политиците да действат в разрез с моралните норми.

    Разбиването на политическото съзнание на елита
    И тъй, драги ми учени от естествените науки, нека да продължим започнатото по-горе обсъждане как се разбива политическото съзнание на един елит в онази  държавица, която трябва да подчиним. И  като опитни задунайски или задокеански стратези, ще имаме и допълнителна цел - не само трябва да го разбием туй съзнание, но и да го подменим. Разбира се, за да е ефективно действието ни, трябва да изкараме боклука на обществото на повърхността и да обявим тази мръсна пяна за елит. Като я държим на копанки и ясли, защото тя за нищо не става и оставена сама на себе си, бързо ще изчезне. Но колкото по за нищо не става, толкова ще ни е по-вярна.
    За туй гореказаното не е много трудно да се сети човек. Но има и по-фини методи. Нали се сещате, професор по математика като мене вероятно няма да черпи от опита на бай ви Ганя, а поне от професор Мориарти. Щото Мориарти бил професор по нещо. А дали знаете по какво?  По механика. Вай-вай-вай! Значи във всеки професор по механика дреме по един Мориарти. Ето ви теория защо съм зъл. Не е вярна, ама карай, все е нещо.  Пък и какво да правя, като съм професор по механика.  Аз искам да съм добър, искам, бе, ама не става.  Явно, човек като разбира от механиката разбира и от разни механизми – например от  механизма на злото, или пък  от туй, какво да се промени в механизма, че  да се приведе в ред една разбрицана политическа система (и други такива).
    Та, политическото съзнание на елита е съвкупността от емоции, възгледи и оценки за политиката. То има 3 раздела – емоции, оценки, знания и 2 измерения – познавателно измерение (разбиране на същността на политическите обекти и субекти, законите, които ги управляват и връзката на политическата сфера с другите сфери на обществения живот) и социологично измерение (социални функции и субективен компонент на дейността на личността в политиката – определяне на интересите и мотивите за действие на политическите субекти).
    Как се оформя политическото съзнание? Най-напред се формира системата от потребности и нужди на обществото (елита). После се дефинират различните роли и   потребностите се актуализират в съответствие с тези роли. После се формира системата от ценностни ориентири.  Твърдо се осъзнават собствените интереси и потребности в областта на социално-политическата сфера. Прави се оценка на възможностите да се влияе върху политическата дейност. Накрая се възприема някаква система от ценности, които формират по-натам политическите стремежи.
    Тъй. Значи отиваме в набелязаната бедна и нещастна държава и подбираме не много интелигентни хора, които нарочваме за елит. Набиваме им неолиберални идеи в горната част на органа, които служи да поддържа устата им (защото най-важната функция на този орган при тези хора е яденето). Набиваме им също и основната потребност – парата и само парата – фиг. 10.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_10.jpg
    Фигура 10.  Виждате ли особената роля на безработните юристи? Значи намираме такива и ги наемаме евтино. Юристи значи трябва да се наемат, а не некадърни безработни блогъри. Ако юристите са свестни (и продажни)  те бързо ще докарат ситуацията до политически безпорядък. Оттам нататък трябва да елиминираме тези, дето бият звънеца и да точим парата и да точим парата...... Та чудя ви се на акъла, колеги разбивачи на елити: абе не ви трябват харе-Кришна неуки блогъри, млади, безработни юристчета с гъвкав морал трябват тука! А-а-а-а, нещо сте се окалпазанили. После ще има да се чудите що баба Меца бърка из медеца.

    Поддържаме накои от тях с грантчета (че като ги питаме какво работят, те ни отговарят – блогъри), а други – с подкупи от наши фирми, които им контролират икономиката и природните ресурси. Внимателно гледаме в системата от ценностни ориентири да има само неолиберализъм или най-много либертарианство – това е правата вяра, всичко друго е гяурлък, водещ към неприятни за нас самоорганизационни процеси на съответната територия (пардон, то все още е държава, ама целта е да се сведе до територия, де).  И така – като свършим работата, паричните потоци текат към нас, сменяме една марионетка с друга, пък на няколкото милиона мишлета там може и фасада на демократичен театър да им направим – както си е реда с избори, с фърфальончо да им говори каква им е суперсвободна пресата (докато страната се срива в класациите по свобода на словото) и с двама-трима юнаци да имитират добрите и лошите питекантропи с големите мускули от американските филми, та да има по кого да се прехласват модерно култивираните жени (които пък учим да  имитират дашните бейбита от блокбъстерите, които пък са там, щото трябва да има и реплики, а пък не бива да напъваме суперпитекантропите да говорят интелигентни реплики – докато репликата преодолее анаболните мускулни маси на геройстващият питекантроп, ще минат поне 60 часа. По-добре там да натиска спусъка, да мята по някой къч  и да не произнася думи с повече от две букви. Русото (може и изрусено) бейби с големия балкон и късата пола – то да приказва – и ако може полата да я няма, когато приказва).
    И обратно на нашата си теория. Та, как да влияем върху формирането на политическото съзнание – ами чрез дейността на институциите на политическата система, чрез психологичен натиск посредством средствата за масова информация и през инструментите, свързани с политическата култура.  Тук може да ви напиша още много, но се огледайте и сами.  И то не гледайте мръсната пяна, която ви представят за елит. Има и умни хора, които са зад кулисите и знаят за политологията поне колкото мен (че и много повече). Те са истинският елит, голяма част от който обаче е болен от проказата на продажничеството. Та тях гледайте как действат за преформатиране на политическото съзнание на „мишлетата”. И като ги гледате, ще осъзнаете, че те не са кой знае какво. Ха дано тогава някои от вас минат от съзерцание към действие. Защото действието различава успелия от хленчещия – фиг.11.

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_11.jpg

    Фигура 11. Ако само хленчите, нищо няма да постигнете драги учени от естествените науки. Виж действието е друго нещо.

    Външната политика
    След като разбиете политическият елит на една държава, колко му е да контролирате външната й политика.  Ама важно ли е това – ще попитате и няма да ви се струва важно, защото вече успешно са ви набили до гуша в проблеми, та да не мислите затуй, че сте народ и имате държава, която може да използвате, за да сте по-добре (също като американците). Та – важно е, ще ви отговоря аз – външната политика цели да установи и поддържа отношения с другите държави.  Тя е продължение на вътрешната политика, но си има и особености – при определяне на целите на външната политика трябва да се гледа и какви са интересите на други държави.  Една от основните цели на външната политика е така да се установят отношенията с другите държави, че да се обезпечи националната сигурност на държавата.  Тука има различни идеи как да се опита да се реализира тази цел. Например: чрез надупване към национална сигурност. Или пък – чрез силна армия към национална сигурност. И още – чрез силно разузнаване и контраразузнаване към национална сигурност. Млъкни бе, Сатана! – пак ще извика някой – да не искаш да ни кажеш, че трябва да си разузнаваме съюзниците. А-а-а-а – спете спокойно деца – те никак не ни разузнават, нито пък влияят, нито пък контролират процеси в таз страна.  Хайде милички – спете, спете.    
    И обратно към външната политика. Чрез нея още трябва да се обезпечи нарастването на икономическия, политическия и отбранителния потенциал на държавата.  И накрая като цел идва укрепване на международните връзки и на престижа на държавата. Тук сега какво да кажа. Я по-добре нищо да не казвам, че ще взема да кажа нещо за скръцването със зъби на големия брат и спирането на проектите от „Големия шлем”.  Без компенсации – демек евроатлантическите ценности  на елита – пак употребени. Но така е то – учете се от големия брат как се прави – елита на другите държави – винаги с гръб към вас. Да му се виждат ценностите и да са винаги готови за употреба.   
    Сега – към функциите на външната политика. Една функция е охранителната (по отношение на правата и интересите на страната и гражданите й зад граница и за предотвратяване на заплахи за териториалната цялост на държавата). Като стане нещо с американски гражданин нейде по света, чичо Сам праща самолетоносач. Така и трябва. Като не става с морковче, става с другата част на доктрината „Труман”. Друга функция е информационно – представителната – представяне на държавата на международната сцена чрез органи, изразяващи нейните (на държавата) позиции и интереси.  И тука браво на чичо Сам.  Така е направил органите, че лесно да прониква в ценностната система на опърничавите и да моделира чрез това проникване политическото им съзнание, че и действия.
    Съществуват различни средства за осъществяване на външната политика – например информационно – пропагандистки – информационна политика, пропагандна политика, културна политика. Следват политическите средства – тук се включват дипломатическите инструменти. Има и икономически средства – използване на икономически инструменти за влияние върху политиката на други страни. Има и военни средства – това са армията и военния потенциал на страната, които могат да правят маневри и учения в граничните райони, гранични провокации или пък демонстрация на нови видове оръжия по  парадите. Пак браво на чичо Сам, но за да не говорим само за него, нека да похвалим тук и баба Меца. И тя добре се справя. Ами ние, бе Сатана – ще попитате? Абе, оставете ми да ви приказвам за чичо Сам и за баба Меца, защо ме карате да ви обяснявам, че една Македония е по-добра в пропагандата от нас?  А за парадите – нали видяхте какво стана па последния парад за Гергьовден – фиг.12. Не ви е срам – вие повдигате въпроса, пък после Витанов бил лош. Ще мълчите и ценностите ви винаги да сочат на запад! Това е великата неолиберална доктрина. Ще кажете, че не ви харесва. Ами като не ви харесва, драги ми учени от естествените науки ... – виж. фиг. 11

    http://image.nauka.bg/vitanov/poli/3_12.jpg

    Фигура 12. Подводница – да си я гледаме на картинка, че то от „величието”  на водачите ни останахме (и) без подводници. Но тя външнополитическата и отбранителната ни доктрина не е основана на подводници и ракети, а на „ценности”.  Какво беше – искаш ли мир, покажи си „ценностите” на всичките братя, та като им харесат, да те оставят на мира. Може да пробваш така и с баба Меца. Или пък друго беше – Si vis pacem, para bellum.  Тъй де тъй – искаш ли мир – готви се за ... Платон ли го беше казал това, друг ли беше?  Де да знам, почнах да забравям вече.

    Политиката и международните отношения.
    По разните международни документи пише, че държавите уж са равни в международните отношения. Ю-хууу, трай коньо за залена трева. Равни са,  как да не са. Например отиват трима американски сенатори в равна на тях и съюзна държава, скръцват със зъби и гледа човек – „ценностите” намокрени в жълто, че и кафяво избило от страх и усърдие. Та като се върнем към държавите - някои са икономически и военно много по-силни от други. Някои имат право на вето в ООН, а други не. Някои могат да имат ядрено оръжие, а други – не. Има държави, дето държат в икономическа зависимост международни организации, че и други държави. Че как тогава ще са равни държавите?  Като дойде някоя неолиберална овчица да ви го разправя това, драги учени от естествените науки, вие вече знаете, че трябва да направите следния анализ: гледате „ценностите” на овчицата и кой ги използва. После гледате „ценностите” на тоя и пак кой ги използва. И така по веригата, най-много на 6-тото звено (теорема от теорията на социалните мрежи) ще стигнете до тоя, дето само използва „ценностите” на другите. Те, тоя по дефиниция е Кумчо Вълчо и от него гледайте какво да правите, а не от блеещи по въпросите за равноправието на държавите овчици.  
    Още, международните отношения имат фрагментарен характер и силно зависят от отношенията между политическите лидери – дали са добри или лоши.  Международните договори са нестабилни – държавите могат да ги преразглеждат и да оттеглят участието си в тях без особени усилия. Като сложим за подправка и декларативния характер на международното право и че големите държави си го тълкуват както им отърва в зависимост от случая - виждаме, че светът хич не е тихо и  спокойно кътче. На всичко отгоре има и два подхода към международните отношения. Според единия субектите на международните отношения са държавите  и световната политическа система е системата на отношения между държавите. Според втория подход международните отношения са системата от норми, закрепена в договорите между водещите държави (забелязахте ли – тук не става дума за всички държави, а само за водещите!)  Според този подход имаме периоди на господство, разделение на света на сфери на влияние и баланс между водещите държави, които разбира се, се нарушава с течение на времето.  Та днес баланса е нарушен и един период на господство почва да свършва. Но не бързайте да опявате и свещи за помен да палите. Краят на една империя може да продължи и 100 години. Така, че полека. В оная нещастна държава, дето и разбихме елита по учебник,  има мегдан за още много неолиберални овчици, чиито „ценности” да бъдат употребени от големите братя.

    Заключение
    Най-сетне тая трилогия свършва. Днес е 20 юни. Заля ни и потоп. Чиито последствия  „великите анализатори” на риска, навъдили се напоследък, както и „величайшите светила” от неолибералните неправителствени институтчета, дето анализалат рискове наляво и надясно, яко проспаха.  Я пак да се върна към оная държавица, дето и разбихме елита по учебник и да взема да въведа тристепенна класификация на анализаторите. Почвам с една специална дума: анал-изатор. Значи, скъпи ми учени от естествените науки, вече правете разлика между анализатор и анал-изатор.  Първите могат да ви направят истински анализ.  Другите ще ви пробутат това, което им казват тези, които купуват „ценностите им” с пари.  Аз, като лош човек (че то всичките места за добри са заети), поставям анал-изаторите по-долу от проститутките. При проститутките човек като иска нещо, плаща и си го получава. Анал-изаторите ви натрапват долнокачествена стока, която, ако употребите, ще ви изпорти. Тъй да правят са им го набили в главите тези, дето им използват „ценностите” срещу заплащане. Млъкни бе, Сатана, ще кажете – да не искаш да ни намекнеш, че големият брат и другите братя използват анал-изаторите за нещо като проститутки? Не, бе, драги ми учени от естествените науки, не.  Големите братя не са тъй прости. То си е като индустрия. Добре се плаща, за да се лее анал-изаторска порнография от телевизионния екран.  На оная нещастна държавица, дето й разбихме елита де, да не си помислите нещо друго.
    Ще кажете, че мразя анал-изаторите. Хе, хайде да ви издам една тайна – има и по-зле от тях. Вземете думата с тирето и сложете още едно „л” след тирето, да видите какво ще прочетете. Те това е абсолютното дъно на политическия анализ. Тези последните дори не могат да възпроизведат това което са им казали да  плещят на народа, щото квалификацията им е нула – тупат се по гърдите, че са неолиберали, пък за тях Хайек е някакъв чешки пивовар, а какво беше туй Лудвиг фон Мизес, изобщо не ги питайте.  Но, сега е време да ви затворя вратата на Ада, където, както виждате, гледната точка е много интересна.  А вие си помислете. Можете да вземете вашия живот в свои ръце. А можете и да рискувате като тези от онази държавица – кретат си ден за ден, а вечер като пуснат телевизора, ги налазят долните две нива от класификацията на анализаторите на Витанов и им блеят, при това фалшиво, за каквото са им платили големите братя.  И тъй докато денят мине и друг дойде. Но ако сте като тях, сами сте си виновни, драги ми учени от естествените науки. И хайде стига съм писал, че днеска играят Аржентина с някого и Германия с другиго.  Приятно гледане. И като гледате – гледайте и политически на нещата. Едно време трудният живот на тълпите бил развеселяван с гладиатори. Които пък вдигали въстания. Днес размерът на сградите за забавления е почти същият, но вътре има футболисти. Които няма да вдигнат въстание и имат талант, които продават срещу много пари. И тук идваме до важната мисъл, че всякаква политика е свързана с икономическата основа на покупко-продажбата. Аз  разбирам прекрасно тези, които  купуват  - нека да е весело - капитализъм, батка! Кой може, купува таквиз, дето се продават. То и Мефистофел, таквозинка, е купил Фауст, пък Фауст е бил – ехе-хе-хеее – интелиге-е-е-еент! Но стига за това. На  купуващите – честито, а на българските учени -  приятно гледане на световното първенство по футбол!  И дано съм ви помогнал с нещо. Че иначе лошо – Lupi manducare oves.   

    КЪМ ЧАСТ I: От политическото съзнание до държавната намеса

    КЪМ ЧАСТ II. От политическата идеология до политическия елит


    0 0

    СРООПН


    0 0

    Галактическите пътешествия на тайния съветник


    0 0

    Всяка пропаганда, независимо колко свещена и правдоподобна изглежда отвън, опира до добре забулена измама в ядрото си.


    0 0

    Галактическите пътешествия на тайния съветник


    0 0

    Окситоцин е хормон, който се секретира от хипоталамуса и се складира в задния дял на хипофизата.


    0 0

    Развитието на съвременното общество се характеризира с „минимализиране“ на физическите усилия на хората.


    0 0

    В историческия ход на физическото си съществуване като разумни същества, хората от незапомнени времена полагат всевъзможни грижи и полагат максимални усилия да осигурят мир, сигурност и спокойствие на себе си и близките си.


    0 0

    За да са в крак с всеки тренд, бизнесите се опитват да си набавят бърз достъп до готова база данни на потребители и групи със сходни интeреси.


    0 0

    Част I. От политическото съзнание до държавната намеса


    0 0
    0 0


    0 0

    Маркетингът в днешния конкурентен свят се нуждае от инструментариум на ръба на новостите и предизвикващ активност.


    0 0

    Около нас непрекъснато чуваме думичките “Европейски проект”.


older | 1 | (Page 2) | 3 | newer